Как да разкажем на детето за традиците на Великден?

Съвсем скоро християнският свят отбелязва най-големия празник – Великден. Денят, в който Исус Христос възкръсва. Ето как да разкажете на детето за тях.

ЗАЩО ВЕЛИКДЕН Е НА РАЗЛИЧНА ДАТА ВСЯКА ГОДИНА?

Великден е празник с плаваща дата. Тя се определя от първото пролетно пълнолуние за годината (т.е. след пролетното равноденствие на 21 март) и се чества в първата неделя след него. Решението Великден да се отбелязва на този ден е взето през 325 г. на Първия вселенски събор.

Православната и католическата църква честват Великден в различни дни. Този парадокс се дължи на факта, че православните християни използват Юлианския календар, а католиците – Григорианския.

СТРАСТНАТА СЕДМИЦА

Подготовката за Великден тече през цялата Страстна седмица, посветена на страданията, които изтърпява Исус Христос, а именно – залавянето, съденето, бичуването и разпъването на кръст на Голгота. Всеки ден от тази седмица носи името "велик". Според християнските вярвания през тази седмица не се работи, с изключение на дните понеделник, вторник и сряда, когато може да се върши домакинска работа като готвене, чистене и пране.

ВЕЛИКИ ПОНЕДЕЛНИК

Това е денят, в който Исус Христос влиза в храма в Йерусалим и гони търговците от него. От този ден започва голямото почистване на дома.

ВЕЛИКИ ВТОРНИК

Исус прави проповед в храма, разкрива каква ще е съдбата на Йерусалим и дава последните си нравствени напътствия. В този ден продължава почистването на дома за големия празник в неделя.

ВЕЛИКА СРЯДА

Това е денят на Тайната вечеря на Исус и неговите 12 ученици, когато Христос казва, че един от тях ще го предаде. Докато това се случи, Божият син отива да се моли в Гетсиманската градина. В този ден е забранена всякаква женска работа – плетене, шиене, тъкане.

ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК

Това е денят, в който е произнесена смъртната присъда на Исус Христос. Четвъртък е ден за боядисване на яйца, като първото винаги е червено и се поставя в домашния олтар или пред икона на Христос. То трябва да се пази до следващата година, когато се заменя с ново, а старото яйце се хвърля в течаща вода.

ВЕЛИКИ ПЕТЪК/РАЗПЕТИ ПЕТЪК

Това е денят на великите страдания на Исус, който смирено приема съдбата си. Божият син издъхва на кръста, а събитието е последвано от земетресение и слънчево затъмнение. На разпети петък не се работи, защото се смята, че работата ще донесе само беди. Забранени са песните и веселбите. Ходи се на църква за преклонение пред плащеницата. На този ден се спазва строг пост – без храна и вода. Разбира се, той не важи за бременни и кърмещи жени, за деца, старци и болни хора.

ВЕЛИКА СЪБОТА

Денят, в който е погребано тялото на Исус Христос от неговата майка Света Богородица. Гробът му в пещерата е запечатан и пред него е поставена охрана. На Велика събота също може да боядисаш яйца, ако не си го направила на Велики четвъртък. Това е време за печене на козунаци и обредни хлябове. По християнски обичай жените отиват на гробищата да раздадат боядисани яйца и хляб за покой на душите на мъртвите. Домакинската работа е разрешена само до обяд.

Велика събота е денят, в който слиза Благодатният огън в храма "Възкресение Христово", издигнат върху Божи гроб в Йерусалим. В християнските храмове, точно в полунощ, има Пасхална служба за Възкресение. Миряните се стичат, за да вземат пламъче от благодатния огън и да го отнесат в домовете си.

Лично аз и до днес спазвам тази традиция с моето семейство. В полунощ отиваме на църква, взимаме си огънче, поздравяваме се с "Христос Воскресе!". Стараем се да отнесем свещта с огъня невредима до дома за здраве и благоденствие.

ВЕЛИКДЕН

Неделният ден се счита за започнал от залез слънце в събота. Това е последният ден от Страстната седмица, посветен на Христовото възкресение. Вярващите се поздравяват с думите "Христос Воскресе!" – "Во истина воскресе!".

Великден се празнува три дни. Сутринта в неделя се ходи на църква за тържествената великденска литургия. На обяд в дома се събира цялото семейство. Това е и моментът на първото борене с яйца.

ЯЙЦЕТО

Яйцето само по себе си е символ на вселената, прераждането и новото начало още от древни времена. Археологически открития свидетелстват за боядисване на яйца още по времето на Персия, Древен Египет и Рим.

В християнските легенди има една история за Мария Магдалена и първото великденско яйце. След възкресението на Исус Христос, тя отива при император Тиберий в Рим и му дарява червено яйце, като символ не само на Христовата кръв, но и на неговата безкрайна любов към хората. Поднасяйки своя дар Мария Магдалена казва: "Христос Воскресе!". За изненада на всички, император Тиберий отвръща: "Воистина Воскресе!". Според християнските предания от този момент нататък вярващите започват да боядисват и да си подаряват червени яйца.

С времето великденските яйца започват да се багрят в различни цветове. Преди появата на синтетичните бои, хората са използвали билки, цветя, люспи от лук, орехова шума и други естествени оцветители, с които да шарят яйцата.

АГНЕ

То е олицетворение на Исус, който в християнството е представен като Божий агнец. Животното се принася в жертва в знак на почит и благодарност за жертвата на Спасителя. В миналото, вместо агне, на българската трапеза се е сервирала кокошка, пиле или друга птица. Първото агне се е колело за Гергьовден.

КОЗУНАК

Това печиво е познато от три-четири века. Няколко страни спорят за родина на козунака – Полша, Франция и Великобритания. За първи път той се появява в готварските книги през XVII век.

Любопитно е, че козунакът идва в България чак в края на XIX век и то първо в град Шумен, "внесен" от унгарски емигранти. Днес се е превърнал в неразделна част от великденската трапеза и се предлага в най-различни форми и плетки, както и с добавени „екстри” като орехи, стафиди, шоколад и други.