За да се създаде нов живот, са необходими двама, а бебето се явява плод на тяхното желание.
Майката е тази, която носи този плод в тялото си до неговото раждане и е започнала да се свързва с бъдещата си рожба от самото зачеване - в пряк и преносен смисъл. Когато говорим за осиновени деца, майката е тази жена, която е поискала да се превърне в родител "точно на това дете", в този смисъл, тя е неговата майка, защото детето е "родено" от нейното и на бащата желание. Мъжът също "узрява" за идеята, че скоро ще е баща, но по един по-различен начин. Тук голямо влияние за бъдещата връзка с бебето имат личните преживявания и представи на бащата, но често се случва така, че доста по-късно от появата на малкото същество, той започва да може да се свързва добре с детето си, поради вътрешни или външни обструкции.
Връзката между бебе и майка, особено в първите месеци до 2-годишна възраст, е много интензивна. Това е така не само защото тогава физическото и психическото съществуване на бебето са изцяло в ръцете майката. На този етап на развитие за малкото същество е от жизненоважно значение да има един постоянен обгрижващ го човек, към когото то да изгради т.нар. сигурна привързаност. Това не означава, че бащата не трябва да е замесен в отглеждането на своето дете от самото начало, напротив, неговото присъствие и помощ са изключително важни.
На бащата е отредена специална роля: чрез постепенното изграждане на връзката си с бебето и активното му включване в грижите по отглеждането, той осигурява все по-нарастващо пространство в диадата "майка-дете" и въвежда детето в света извън "мама и дома". В психологията казваме, че бащата е този, който може да помогне на майката да се върне в "реалността", т.е. да започне да се отделя от първоначалната (необходима) преокупация с детето и майчинството, да се завърне към другите си личностнови роли. Това е от съществено значение не само за доброто емоционално здраве на жената-майка, но е градивно условие за нормалното психично развитие на детето.
Връзката, която майката развива с детето си, следва този танц на интерсубективна интеракция, на взаимодействие. В процеса на ежедневните, повторяеми актове на достатъчно честото посрещане на физиологичните, емоционалните и психическите нужди и потребности на детето, се случва изграждането на базисното доверие у детето, че светът около него е добър, че то може да разчита на връзката си с родителя (майката и бащата), за да расте защитено и подкрепено. Без значение дали е момиче или момче, майката се свързва с детето си по този начин. Да, полът има значение за растящото дете, защото му дава възможност да се идентифицира и да работи в посока на намиране на собствена идентичност.
Трябва да имаме предвид личните фактори, но и социокултурния контекст: стереотипните нагласи по отношение на пола в обществото определено повлияват на начина, по който майката възпитава дъщеря си или сина си. Разбира се, бидейки жена, майката от своя страна започва да сравнява собственото си развитие като калко момиче с дъщеря си, там търси прилики и разлики.
Най-общо казано връзката между майката и детето се развива по оста, варираща от пълна зависимост на бебето от родителя, през поощряването на автономността, помощ в отделянето от семейната среда и включването в социума (детска градина/ училищни години), до подкрепа в търсенето и намирането на идентичност и развиване на отговорност и самостоятелност за собствена сметка (по време на тинейджърството). За всеки етап от развитието на детето са необходими адекватни поведения, с цел да се поощрява самостоятелността – разбира се, съобразени със спецификата на възрастта. Целта е детето, вече млад човек, в един момент да няма нужда от родителя, макар добре да знаем, колко трудно и болезнено е това "пускане".
Коментари (0)
Вашият коментар