Децата се сблъскват с много нови неща, докато порастват. Започват училище, срещат нови приятели, научават се да плуват, състезават се в различни спортове.
Всяко ново предизвикателство се усеща като огромна стъпка напред. Децата и тийнейджърите често чувстват смесица от емоции, когато се срещат с нови и непознати неща. Дори да е позитивно, непознатото може да бъде стресиращо. Нормално е за тях да се чувстват развълнувани от това, което предстои, но и да се притесняват дали са готови да се справят.
Притеснението невинаги е лошо. То е нормална реакция към големите събития, промени или предизвикателства. Притеснението е начин на мислене и предчувствие. Осмислянето на моментите, които ги тревожат – спокойно и с подкрепата на родителите, може да помогне на децата да се подготвят за това, което предстои. Когато се почувстват готови, те могат да се фокусират върху тази част от предизвикателството, която наистина е важна.
Понякога малчуганите избягват нещата, които чувстват като нови и предизвикателни. Но справянето с тях им помага да порастват. С всяко ново предизвикателство те натрупват умения и увереност.
Родителите могат да помогнат, без да позволяват притеснението и тревогата да ги спре.
Прекарвайте време с децата си. Правете го всеки ден, дори да е само за няколко минути. Правете неща заедно, които са приятни и за двама ви. Отидете на разходка, гответе, хапвайте заедно, играйте.
Намерете начини да се усмихвате и да се смеете заедно. Това поддържа връзката помежду ви здрава и позитивна. И създава възможности детето ви да се отпусне пред вас.
Питайте ги какво точно си мислят. Помогнете на децата да опишат точно какво мислят и чувстват. Може не винаги да имат какво да кажат. Важно е да знаят, че сте на разположение, за да ги изслушате и да поговорите по всяко време.
Слушайте с търпение. Когато децата пожелаят да говорят, слушайте с пълно внимание. Давайте им време да подредят мислите си и да изразят чувствата си с думи. Задавайте уточняващи въпроси. Не бързайте със съветите. Направете така, че да ви повярват. Изслушвайте спокойно всичко, което имат да споделят.
Валидирайте. Кажете им, че разбирате, че е нормално да чувстват това, което чувстват и че притеснението е нормално.
Насърчете ги сами да измислят как да се справят. Трябва да се почувстват способни, затова не изскачайте направо с решение на проблема. Вместо това ги насърчете да помислят какво биха могли да направят и подкрепете добрите идеи.
Помогнете им да се упражняват. Когато е възможно, помогнете на децата да разбият предизвикателството на няколко стъпки. Нека преминават през него стъпка по стъпка, докато постигнат крайната си цел. Отпразнувайте всеки малък успех!
Окуражавайте! Награждавайте всяко усилие и прогрес. Казвайте им, че това, което са казали или направили, ви прави горди. Помагайте им да се успокояват, за да не се натрупва стрес и притеснение.
Помагайте им да очакват добро развитие на нещата. Кажете им, че е хубаво да споделят тревогите си, но би било по-добре да се фокусират върху добрите моменти.
Успокоявайте ги. Понякога децата и тийнейджърите могат да се почувстват претоварени от притеснения. В тези моменти, опитите ви да обсъдите нещата, едва ли ще помогнат. По-добре би било, да предложите успокоение и разбиране.
Напомнете им, че вие сте винаги готови да им помагате да преминат през трудностите. Научете ги да практикуват спокойно дишане, за да отпускат ума и тялото си при нужда.
Какво да правим ако детето се тревожи твърде много?
Понякога притесненията се влошават с времето. Ако децата се тревожат твърде много, е трудно да се наслаждават на училището, заниманията или приятелите си. Притесненията могат да започнат да се отразяват на съня или храненето. Те могат да накарат децата да се чувстват тревожни или уплашени и да избягват неща, които биха могли да им донесат радост. Това може да е признак на тревожно разстройство.
Ако детето ви има притеснения, стрес или тревожност, с които ви изглежда, че е твърде трудно да се справите, говорете с педиатър или със специалист по психично здраве.
Коментари (0)
Вашият коментар