Сам вкъщи - кога?

Един ден в средата на 80-те, когато бях на 11 години, се прибрах вкъщи и включих телевизора.

Даваха документално предаване, което разказваше за тъжния живот на деца, които си остават сами вкъщи, докато родителите им са на работа и през това време правят различни щуротии и са изложени на редица неприятности. Стана ми доста мъчно за тези деца и тогава осъзнах: „Чакай малко, аз съм сама вкъщи, защото родителите ми са на работа. Та аз съм същата като тях“. Вярно, много се наслаждавах на това да бъда самичка, не съществуваше риск да забравя печката включена и да изгоря къщата и не се чувствах уязвима към лошо влияние и изкушения от забранени дейности.

„Хмм“, помислих си аз. „Може би това предаване представя нещата в доста преиначена светлина?“. Превъртаме три десетилетия напред и дебатът за това дали и кога децата трябва да бъдат оставяни сами вкъщи, е по-разгорещен от всякога. Съвсем наскоро Върховният съд на Британска Колумбия, Канада отсъди, че 8-годишно дете е прекалено малко, за да стои само вкъщи от 3 до 5 часа следобед, независимо колко е зряло според майка му.

Един социален работник свидетелства в съда, че деца под 10 години са лишени от познавателната способност да се опазят в безопасност, тъй като биха могли лесно да предизвикат инциденти като натравяне или пожар. От другата страна Джон-Пол Бойд, изпълнителен директор на Научноизследователският институт на Канада по право и семейство, заявява, че е съгласен с майката на детето, че различните деца съзряват на различна възраст и няма легална дефиниция за това кога едно дете е достатъчно зряло, за да бъде оставено само.

„Има 7-годишни деца, на които бих поверил ключовете за дома си, както и има 17-годишни, на които никога, в никакъв случай, не бих позволил да останат сами вкъщи“, казва Бойд. „Родителят има право сам да прецени дали детето е достатъчно голямо и зряло да се справи само с всички тези решения и отговорности.“ Напоследък се говори много и за обратния случай – родители, които не допускат децата им да останат сами у дома, но ги оставят без надзор, когато са навън.

Разбира се, това е уредено със закон почти във всяка една държава по света. А за това кога детето може да остава вкъщи само, дори не съществуват единодушно мнение – експертите не могат да постигнат съгласие по въпроса, като възрастите, които обсъждат варират между 6 и 14 години. Какво бих могъл да направя аз като родител? Да се опитвам да разбера дали 9-годишната ми дъщеря може законно да извърви сама четирите пресечки от дома ни до училището й или дали може да остане сама, докато аз отида до магазина? Или е по-добре да изчакам, докато наистина усетя, че е готова? Може би най-добрият вариант е да пробваме, докато всички както тя, така и аз, и баща й, се чувстваме достатъчно спокойни от тази нова нейна отговорност.

Има толкова много рискове, които оставяме децата ни да предприемат – да карат колело, да отидат в дома на ново приятелче, да участват в училищната пиеса. Правим го, защото добре знаем, че това е единственият начин да раснат и да се развиват. Като родители наша основна задача е да преценим риска и печалбата и да помним, че нищо на този свят не е напълно безопасно. Освен ако не планираме да държим децата си завинаги под нашето крило, ще се наложи да ги оставим да правят неща, които крият известна доза опасност.

Най-важното е да знаем къде точно е границата. И аз все още не съм успяла да я открия, но вярвам, че това ще се случи с времето.

Автор: Елън Стурм Ниц
Източник: ScarryMommy.com