Не правете деца, ако нямате представа как да ги обичате

Тъжно ми е, когато видя родители, които влачат детето си за яката.

Крещят му, обиждат го, унижават го. Защото то, видиш ли, е направило беля, сгафило е. Че как смее това петгодишно дете да си позволява да бъде дете?
С каква наглост нарушава комфорта на тези пишман възпитатели? Само че всъщност, каквото и да прави, не е виновно то. Виновни са родителите му.

Затова, моля ви! Не правете деца, ако нямате представа как да ги обичате. Не правете деца, ако целият ви мързел, некадърност и несполуки ще бъдат изливани по децата ви. Не правете деца, ако всичко, което не е наред с вашия живот, ще рефлектира върху тях. Не правете деца, ако най-голямото щастие в живота ви е ракията и салатата.

Не си го изкарвайте на тях, защото те не са ви виновни. Не са виновни, че в училище сте спали, а в университета сте пили. Не са виновни, че работата ви е скапана и шефа ви е лайнар. Не са виновни, че колата ви се чупи и че гащите ви се късат. Не са виновни, че не сте могли или нямате волята да се вземете в ръце.

Защото в крайна сметка не сте ги питали дали искат да са тук. Но сте им длъжни. Вие на тях. Не те на вас.

Длъжни сте да ги научите какво е достойнство, уважение, чест. Колкото и странно да звучат тези думи в наши дни и по тези географски ширини.
Длъжни сте да им давате пример. Пример, драги ми. Не акъл и заповеди.

Защото вие трябва да ги изградите като хора, много преди да се сблъскат с факторите, с които после ще се оправдавате, че са ги провалили.

Те забиват нос в смартфона, защото вие забивате нос в смартфона. Те не четат книги, защото вие не четете книги. Те не уважават никого, защото вие не уважавате никого. Те не са амбициозни, защото вие не сте амбициозни.

Недейте да им кастрите крилата. Защото ако им втълпявате, че са глупави, ще ви повярват. Ако им втълпявате, че са некадърни, ще ви повярват. Ако им втълпявате, че не могат, ще ви повярват. Ако им втълпявате, че мечтите им са невъзможни, ще ви повярват.

Затова, моля ви! Не правете деца, ако не можете да ги научите на нищо хубаво. Ако сте киселяци, не ги превръщайте в такива като вас. Защото тук нямаме нужда от повече киселяци.

Автор: Димитър Калбуров