Според някои психолози има 15 типа майки. Така ли е наистина? Можете да ги разгледате и да проверите дали се разпознавате в един или повече от тях.
1. Жертвоготовната майка
Тя върши всичко заради децата – готви, чисти, подрежда, пише домашни. Смисълът на живота й са децата. Тя се лишава от личен живот и професионално развитие заради тях. Жертва собствените си интереси и пренебрегва себе си. Когато децата пораснат и станат самостоятелни /ако въобще това се случи/ постоянно им се натяква какви “жертви” е направила заради тях. Тя трудно приема порастването на децата и правото им на самостоятелен живот. По-късно този тип майка развива потребност от постоянна благодарност. Всяка форма на самостоятелност на децата приема като “неблагодарност” и “неоценяване”. Децата й остават или силно зависими от нея до края на живота си, или се превръщат в бунтари
2. Майката „кукла”
Любовта на този тип майка е насочена към децата само докато са малки. Тя ги обича и полага грижи за тях само докато са безпомощни. Когато пораснат, тя става отчуждена и насочва вниманието си в друга сфера. Безпомощна е в разбирането и подкрепата си към порасналите деца. Оставя ги сами да решават проблемите си и се ограничава само с подсигуряването на нужните средства за физическото им оцеляване. Децата се чувстват изоставени и неразбрани. Те се справят както могат, според възможностите си и спират да споделят с майката.
3. Отчуждената майка
Тя не показва на децата си, че ги обича. Предпочита де си спести любовта, за да не ги разглези. Често целува децата си тайно докато спят, но в действителния живот не показва към тях никакви емоции. Тя е прецизна в потребностите на децата за дрехи и храна. Създава перфектни правила на поведение и се стреми да се спазват, но проявява недостатъчна емоционална загриженост към децата си. Децата се отчуждават и дистанцират. Те стават подтиснати и затворени.Често самочувствието им е много ниско.
4. Тревожната майка
Тя се опитва да предпази децата си от всичко, защото постоянно се тревожи и във всяко нещо вижда опасност и негативни елементи. Постоянно е ангажирана с децата и не им оставя никаква свобода на действие и решение.
Задушава потребността им от самостоятелност със свръх грижи и вземане на решение вместо тях. Тревожността на майката се придава и на децата. Някои от тях развиват агресивни тенденции и форми на депресия и невротизъм. В юношеството е възможно да се превърнат в бунтари.
5. Майка тип “подвижна библиотека”
Приема възпитанието на децата си като свой дълг. Отглежда ги по книга, придържайки се към написаните там правила и определени планове. Тя знае коя храна е полезна и здравословна за детето и му я подсигурява. Прецизна е в грижите си, но в отношенията липсва спонтанност. Има високи изисквания към себе си /като майка/ и към детето. Тя знае кой спорт е полезен за него и без да се интересува дали детето иска това, го задължава да тренира.
6. Ревнивата майка
Когато децата започнат да стават самостоятелни този тип майка се разстройва и се чувства ненужна и излишна. Тя има доминираща позиция и се придържа към нея чрез постоянно критикуване дори на порасналите си деца. Тя никога не одобрява начина, по който те се обличат, по който изглеждат техните приятели и това, как поддържат дома си. Смята, че обичта им към децата и дава право да решава всичко в живота им.Склонна е към постоянно мърморене и недоволство. Порасналите й деца или остават напълно зависими от нейното одобрение или стават непоправими бунтари.
7. Майката „приятел“
Тя е приятел на децата си, пълна противоположност на отчуждената майка. Тя ги разбира, чувства болката им, но не може да каже “не”, когато трябва. Твърде често отлага възпитанието на децата си за по-късно или го оставя на някои друг /баща, баби или учители/. Проблемите настъпват поради неразбирането на факта, че децата до определена възраст се нуждаят от родители, които им създават чувство за сигурност, чрез точни, ясни и определени последователно изисквания и правила.
При взаимоотношенията майка – приятел в детето се натрупва обърканост и тревожност, породена от липсата на сигурност и безопасност. Всеки един човек може да избира приятелите си. В даден момент от живота си може да бъде приятел с някого, а после това да се промени. Ние не избираме родителите си, а приемаме простичкият факт, че точно тези хора са нашите родители, независимо дали това ни харесва или не.
8. Майка „Oт време на време“
Поради кариерата си или други дейности тя пренебрегва възпитанието на децата си. Този тип майка компенсира отсъствието си, като през малкото време, когато е с децата ги отрупва с подаръци и свръх грижи. Тя задоволява всичките им капризи, като декомпенсация на подсъзнателна вина. Децата при този родителски модел развиват дефицити и като поведенчески модел формират крайности на свръхобщителност, с която удовлетворяват потребността си от внимание или затвореност и дистанцираност в междуличностните отношения. децата се нуждаят от постоянна обич, грижа, подкрепа и внимание. Липсата им поражда конфликти /вътрешни и външни/, тревожност и обърканост, а всичко това оказва влияние върху увереността, самооценката и формирането на убеждения. Убежденията и вярванията формират поведението.
9. Липсващата майка
Предоставила е отглеждането и възпитанието на децата на друг. Не се интересува от тях и ги смята за сериозна пречка в своя живот. Не рядко с чувство на облекчение и на “изпълнен родителски дълг”тя изпраща децата си за отглеждане някъде далеч от нея-при бабата и дядото в друго населено място или в дом за отглеждане. Тя лишава детето си от жизнено нужните му контакти на близост.
Нерядко децата на липсващите майки изпитват недоверие и завист към другите. Те растат в постоянен дефицит, въпреки грижите и обичта на бабата и дядото.
10. Тираничният тип майка
Поведението на майката изисква от децата подчинение, наложено чрез властност, прекомерна строгост и свръх взискателност. Майката изисква, но без да разбира и да дава нещо на децата си. В резултат на това в характера на детето започват да доминират черти като: повишена агресивност към околните, изострено честолюбие, склонност към активен или пасивен негативизъм, властност или плахо поведение, несамостоятелност и неувереност.
11. Свръх закрилящата майка
Характерно за нейното поведение е прекомерното подпомагане на детето, предпазването му от всякакви трудности и презадоволяване на всякакви желания.Тя е напрегната и тревожна и винаги се стреми да предпази детето си от всякакви неуспехи и разочарования. При него се създава нагласа, че всичко, което пожелае му се полага. Това формира у него своеобразна егоцентрична самовлюбеност. То не се научава да преодолява самостоятелно трудностите и да се справя с проблемите.
12. Колебаещата се майка
Характерното за нейното поведение е постоянно колебаещото се между двата крайни полюса отношение към детето.Често смяната на поведението и е много бърза, като строгите наказания се заменят почти веднага с отстъпки. Това води до обърканост при детето. То не може да разграничи позволеното от непозволеното.У него се развива чувство на тревожност, вътрешна несигурност и страх при всяко вземане на решение. Децата, отглеждани от този тип майки нямат собствена позиция и лесно се поддават на чужди влияния и манипулации.
13. Глезещата майка
Тя е прекалено отстъпчива пред детето си. Винаги се възхищава от него, омаловажава грешките и за провиненията или провалите му търси вината винаги у някои друг. Проявява мекушавост относно желанията на детето. Изпитва преклонение пред него и постоянно го глези. Това води до високомерно и надменно отношение на детето спрямо другите. То става капризно и егоистично.
14. Уравновесената майка
Тя е умерена, емоционално устойчива. Създава ясни и точни правила въз основа на разбиране, доверие и близост с децата. Създава у тях обективна преценка за собствените им отговорности и поведение. Показва обичта си, но не позволява да я манипулират.
15. „Идеалната” майка
Няма майка, която да не е допуснала грешка или да не е била обективна към детето си. Това просто е част от живота. Важното при възпитанието на детето е постоянно да се учим от грешките си и да го даряваме с обичта си.
Източник: psiholozi.com
Коментари (0)
Вашият коментар