Майка ми направи толкова много за мен, докато растях, и продължава да прави. Но най-важното от всичко, е вътрешният глас, който грижливо посади дълбоко в мен. Той продължава да нашепва в ума ми всеки ден.
Започна като нейния глас, но се превърна в мой и сега е моята суперсила. Тя ми вдъхна самоувереност и ми помогна да изградя силен усет за собствената ми личност с думите си:
1. Ти си прекрасна.
Казваше го най-вече, когато правех нещо мило, когато вземах правилни решения или демонстрирах независимост и сила на характера.
Но го казваше и когато бях потна, мръсна, окаляна, докато работех упорито. Научи ме, че истинската красота се крие в мен самата и в добрите ми постъпки, а не във външния ми вид.
2. Ще бъдеш чудесна майка.
Помня, че чувах това през целия си живот. Не че е настоявала да имам деца, но това ми вдъхваше увереност, че имам качествата, които ще ми помогнат, когато порасна.
Чувствала съм се изморена, изтощена, разтревожена и несигурна за това, което правя понякога, но никога не съм се съмнявала, че съм добра майка.
3. Толкова съжалявам, че се чувстваш по този начин.
Мама винаги е искала да знае как се чувствам. Дори когато не знаеше причината или не можеше да я разбере, тя винаги преживяваше нещата с мен.
Съчувствието поражда съчувствие, а знаем, че то е едно от най-важните умения, които децата трябва да научат, за да могат да имат успешни и здрави взаимоотношения в живота. А здравите взаимоотношения изграждат самоувереността.
4. Какво искаш да направиш?
Майка ми никога не ми е казвала какво да правя. Когато ѝ се струваше, че може би се лутам и ще кривна или че ще направя не толкова добър избор, тя ми показваше, че ми вярва и че ми има доверие, вместо да ме предизвиква или да ме контролира.
Накара ме да повярвам, че мислите и чувствата ми са важни, като винаги се интересуваше от тях.
5. Ще постъпиш правилно.
Когато се чудех какво да направя, майка ми казваше, че вярва, че ще се справя. Решенията са много важни за самооценката и майка ми никога не е критикувала моите. Оставяше ме да си понеса отговорността. Беше до мен, за да ме хване, ако падна, и бе винаги на моя страна.
6. Покани приятелите си у дома.
Приятелите ми винаги бяха добре дошли в дома ни. Те се отбиваха дори когато не съм си вкъщи, защото знаеха, че мама ще ги покани и ще ги почерпи с нещо.
Чрез тази политика на „отворената врата“ тя ме научи да не се тревожа за дреболии като колко чиста е къщата ми или колко изискано е яденето ми. Просто караш хората да се чувстват желани в дома ти.
7. Моля се за теб.
Мама винаги държеше молитвена броеница в ръцете си, докато растях, и все още го прави. Не предлагаше някакво съчувствие набързо. Тя наистина се молеше за мен.
Молеше се за гаджетата ми, молеше се за моите приятели, молеше се за приятелите на приятелите ми, техните родители и целите им семейства.
Научи ме да се моля за децата ми, което ми носи огромно умиротворение. Това дава и на децата ми все по-голямо усещане за мир и сигурност.
8. Обичам те.
Разбира се, всички майки го казват. Мама го казваше постоянно. Ако имаше по-добър начин, по който да изрече какво изпитва към мен, тя щеше да го знае.
Но мама казваше „Обичам те“ така, като че ли това е най-страхотното нещо и дори тогава изглеждаше не съвсем подходящо за цялата ѝ обич към мен.
9. Трябва да се забавляваш.
Докато бях дете, винаги имаше забавления, игри и смях. Порасналото ми сърце търси тези неща, когато животът става сериозен и труден.
Мама все още ми го казва, когато оставям децата да преспят у тях. Тя ме избутва навън и ми казва да не се тревожа за нищо.
След това иска да ѝ разкажа всички забавни неща, които съм правила, докато се е грижила за децата ми. Радва се на моята радост.
По този простичък начин ми казва, че не съм товар. Аз съм радост. Децата ми са радост. Това изпълва душата ми, все едно наистина се справям чудесно.
10. Толкова се гордея с теб.
Такъв дар е да растеш, чувайки, че някой много се гордее с теб, без значение какво се случва. Пораснах, като вярвах, че мога да се гордея със себе си. И съм горда.
Благодаря, мамо
Източник: Mother.ly
Коментари (0)
Вашият коментар