Катерина Балолеану разказва за сайта ScaryMommy защо при никакви обстоятелства не е подходящо да задавате този въпрос.
"Колкото и животът да се е променил и да виждаме мъже, които вземат отпуск по бащинство, за да могат жените да продължат да работят; жените отлагат майчинството, за да могат първо да изградят кариера; двойки, които решават да имат бебе преди да се оженят или изобщо без да се женят, все още битуват множество стереотипи за начина на живот, отношенията и бременността.
Моят партньор и аз сме заедно повече от девет години. Започнахме да се срещаме в началото на 20-те си години, когато бяхме просто деца, които се опитват да осмислят живота си. След първите две години се нанесохме да живеем в общо жилище. Израснахме заедно, работихме заедно, пътувахме заедно.
Винаги сме знаели, че бракът и бебетата са неща, които и двамата искаме, за предпочитане в този ред, но никога не сме бързали да стигнем дотам, тъй като бяхме заети да се наслаждаваме един на друг и да изграждаме съвместен живот. С наближаването и наближаването на 30-те, всички около нас започнаха да се безпокоят кога планираме да се оженим и да имаме деца. Отначало го приехме като на шега, но с течение на времето ставаше все по-досадно.
Когато забременях, задържахме новината за себе си известно време и я съобщихме на останалите в началото на втория триместър. Защо? Знам, че има жени, които изгарят от нетърпение да споделят добрата новина още щом видят положителен тест. Ние обаче предпочетохме да се насладим на случващото се самостоятелно. Искахме също да се уверим, че бебето е здраво и всичко беше наред, преди да кажем на всички.
Междувременно хората постоянно ни питаха кога планираме да имаме бебе. Скоро изчерпах извиненията защо не пия чаша вино. Всеки път, когато имах главоболие или не се чувствах добре, някой веднага предполагаше, че съм бременна. Дори започнах да се шегувам, че преди да се оженим, никой не е забелязвал дали не се чувствам добре.
Чувствах се сякаш лъжа всички, но в крайна сметка разбрах, че не правя нищо лошо - всички ни задаваха тези въпроси, които бяха изцяло не на място.
След като започнахме да казваме на хората, че очакваме бебе, получих реакции от рода на: „О, знаех си“, „И така, когато те попитах ти наистина си била бременна, но си излъгала“, „Защо не ни каза, когато попитахме? ” и така нататък.
Неизменно отговарях, че не е правилно да питат дали една жена е бременна, но бях изненадана от обърканите реакции на хората около нас. Някои дори ме попитаха, малко объркани, какво не е наред със задаването на този въпрос. Ето какво.
Бременността е много личен и интимен избор между двама души, които стават родители, и е още по-интимно преживяване за майката.
Всяка една бремемност и всяко едно бебе са уникални. Често, преди нещата да станат вълшебни, те се влошават или поне така беше моят случай. Чувствах гадене и умора през първия триместър. Трудно ми беше да осъзная, че мъничкото човече растящо вътре в мен, причина за толкова много радост и щастие, също може да ми причини толкова болка и дискомфорт докато тялото ми се настройваше.
Имахме нужда от време за себе си, за да свикнем с новостите и да се насладим на бременността самостоятелно.
Процентът на спонтанните аборти в първия триместър е притеснителен.
Според американския академичен медицински център Mayo Clinic приблизително 20% от установените бременности завършват със спонтанен аборт, но най-вероятно броят им е по-голям, тъй като много спонтанни аборти се появяват в началото на бременността, преди дори жената да успее да разбере, че е бременна (т.нар. биохимична бременност, която завършва като закъсняла менструация). Така че е разбираемо защо някои жени все още не искат да разпространяват новината в такъв ранен етап. Може би и майката, и бебето са добре, но тя иска да изчака втория триместър, преди да обяви бременността пред близките си.
Може би е била бременна, но е претърпяла спонтанен аборт. Може да е загубила нещо с размерите на сусамово семе или боровинка, но болката може да бъде непреодолима и хората, които постоянно задават неудобни въпроси, само ще накарат една жена да се почувства по-зле и да обвинява себе си, че може би е направила нещо нередно, което е довело до спонтанния аборт, въпреки че той е бил извън нейния контрол.
Безплодието вече не е нещо, за което се споменава под сурдинка, а реалност, с която се сблъскват много двойки.
Някои от тях се борят с години да имат бебе. Представете си, че се опитвате от една или две години да имате бебе - толкова спокойно и небрежно, колкото може да се отнасяте към него в началото, вие ще бъдете притеснени, разочаровани и стресирани с течение на времето, а бременността така и не настъпва. Хората, които питат кога ще имате бебе, само ви напомнят, че не сте "способни" да забременеете и увеличават усещането за безсилие, стрес и тревога.
Все повече двойки днес решават, че родителството не е за тях и избират да нямат деца. Искрено се възхищавам на тяхната храброст, защото смятам, че е необходимо смелост да признаеш, че не искаш деца, че не мислиш, че си създаден за родителство или че не си готов да поемеш тази отговорност.
Познавам толкова много хора, които нямат представа какво е да си добър родител, но имат деца, така че е освежаващо, когато зрелите хора признават, че това не е за тях.
Преминахме от поколение на баби, които гледат през прозореца, за да видят какво правят другите, към поколение пристрастени към Facebook и Instagram, които прекарват часове в ровене на живота на други хора, вместо да се фокусират върху това да живеят своя собствен.
Нека спрем с това. Нека се фокусираме повече в нашите домакинства и вътре в себе си, и по-малко в живота на други хора. И нека спрем да питаме жените кога ще имат бебе.
Това, че сте в дългосрочна връзка, не означава автоматично, че трябва да се ожените, нито да имате деца. Това, че се омъжвате, не означава непременно, че следва да имате бебе. Навършването на 30 години не е универсалната възраст за брак и деца. Нека станем по-отворени към многообразието около нас и да покажем повече доброта един към друг."
Източник: www.scarymommy.com
Коментари (0)
Вашият коментар