Винаги се случва в тихите моменти от нощта. Идвам да те проверя още веднъж преди да си легна. Отмятам косата от твоето чело, намествам одеялото, което си усукало около краката си, и целувам съвършено меката ти брадичка – и тогава мисълта ме връхлита толкова силно, че оставам без дъх.
Толкова съм щастлива. Животът ми можеше да поеме в стотици различни посоки. Но ето ме тук, успявайки да бъда твоя майка. Ти си моето съвършенство. Всичко в теб е точно такова, каквото би трябвало да бъде, и се чувствам преизпълнена с любов и благодарност. Но понякога забравям това.
Например сутрин. Чувам малките ти крачета, които тичат по коридора към стаята ми, и онзи сладък малък дрезгав глас: „Мамо, слънцето изгря!“.
Усмихвам се, но умът ми веднага започва да препуска в опит да си спомня какъв е планът за деня. После се качваш върху леглото с лакти и колене, поставяш малката си главица върху гърдите ми за няколко момента на тишина, и си припомням – толкова съм щастлива да прекарам поредния ден с теб.
майка дете
Понякога забравям по време на закуска. Поклащаш краката си под масата, докато ми разказваш история – безсмислена комбинация от нещо, което си направило на детската площадка, и друго, което си гледало в „Пес Патрул“.
Слушам с едно ухо, докато подреждам кутиите за обяд и откривам изгубени книги от библиотеката. Но щом кажеш: „Мамо, не е ли смешно?“, с голямата си беззъба усмивка и искрящи очи, си спомням – толкова съм щастлива да чувам твоите истории.
Понякога, когато сме навън, забравям. Пееш и пристъпваш на двора без никакви грижи, докато умът ми е зает със стреса от плащане на сметки, поръчки за изпълняване и телефонни обаждания, които трябва да направя. Но когато кажеш: „Добре, аз ще съм Елза, ти ще си Ана и Свен, и Снежното чудовище – и мамо, не забравяй да си преправяш гласа“, се сещам – толкова съм щастлива да гледам как се понасяш върху крилете на въображението.
Понякога, когато идва време за лягане, забравям. Зъбите ти са измити, прочела съм ти приказка, завита си в леглото, и най-после идва моментът за няколко мига на спокойствие и насаме. Но тогава очите ти се насълзяват и казваш: „Мамо? Днес един приятел в училище ме натъжи“, и си спомням – толкова съм щастлива да бъда тази, на която се доверяваш.
Понякога през нощта се случва да забравя. Тъкмо съм заспала, тялото ми е натежало от умора, но съм изтръгната от леглото заради твоя плач – „Мамо! Имах кошмар!“ Стъпвам тежко по коридора с тежка въздишка, защото знам, че това означава още една дълга нощ и следваща тежка сутрин. Но след това ме молиш да остана, докато почесвам гърба ти, и си спомням – толкова съм щастлива да бъда тази, която те кара да се чувстваш в безопасност.
Спомням си как си играех на майка, когато бях малка, надявайки се някой ден куклите ми да бъдат истински бебета. Спомням си как се влюбих в татко ти, знаейки, че искам той да бъде баща на детето ми. Спомням си как узнах, че съм бременна с теб, и плаках, защото бях толкова щастлива.
И си спомням точно какво беше усещането, когато акушерката те сложи върху гърдите ми за първи път, цялото сбръчкано, мокро и съвършено.
Затова когато животът стане зает, умът ми препуска и вниманието ми блуждае, моля те, знай, че съм наясно какъв късмет имам да бъда твоя майка.
Коментари (0)
Вашият коментар