Днес ви представяме една история, която може да се случи на всяко едно семейство, в което няма любов. Действието се развива преди много години в дома на едни родители, които имали син.
Всички учители в училище казвали колко е умен, че може да се справи успешно с всяка задача, но бил много мързелив и не искал да учи. Учителите се обърнали за помощ към неговите родители и им казали: „Вие трябва да направите от него човек“ Бащата и майката били образовани хора и имали висше образование и знаели и разбирали, колко било важно образованието за момчето и за неговия бъдещ успех и се захванали с него.
„Ако не учиш, цял живот ще копаеш канали или ще въртиш волана! Ти трябва да влезеш във ВУЗ. Разбираш ли?“ Усещало се напрежение в диалога между родителите и момчето. Дълго време то смирено мълчало, но след това започнало да се подсмихва и да мърмори нещо от сорта на : Да, ще копая и ще въртя…, трал ла ла….“ Родителите били меко казано бесни и бащата започнал да го бие и да крещи: „Ти си глупак, тъпак, ще избия от главата ти тези глупости!“ Минавали дните, минавали седмиците, минавали месеците и целия жилищен блок разбрал, че момчето не е добро, защото не слушало родителите си.
Момчето побесняло, не било съгласно с родителите си и избягало от къщи и спряло да ходи на училище, защото неговите родители настоявали твърде много да стане добър ученик. Целия град разбрал, че е избягал от къщи и след това се наложило полицията да го търси и за щастие го намерила. Родителите били твърди и не отстъпвали от своето:“ Или ще учиш, или ще умреш! Ние няма да те храним!“
Момчето започнало да пуши и един ден се прибирало пияно. Родителите му били гневни. Откъде е вземал пари за цигари, никой не разбра това. Прекъснал образованието си, без да има намерение да учи отново. Всички жители в града, които познавали родителите на момчето били разтревожени за тях: „Горките родители, какъв е този син, това е някакво наказание!“
Родителите му по някакъв начин успели да намерят работа на момчето, поне да е ангажирано с нещо. Както предрекоха преди години – като шофьор, да върти волана! Дали му някаква стара кола, под която по цял ден лежал, опитвайки се да я запали.
Всеки ден въртял манивелата и бил изтощен до краен предел. Винаги бил мръсен, а съседските деца се подигравали с него, че момчето, което било избягало от училище, сега върти волана. Той търпял и се надявал, че нещата ще се променят. Цялата си първа заплата я дал на родителите си с надеждата, че ще се смилят и ще му кажат повече да не работи. Само че, не е станало така, те настоявали да продължава да работи.
Втората заплата я пропил, както и третата. И започнал да не ходи на работа и го уволнили. Тогава родителите измислили друг план за него и решили да го оженят за едно хубаво момиче, които всички я харесвали. Тя също искала да му помогне да се поправи и да стане човек от него.
Месец след сватбата те били сами в апартамента и той я пребил. От този момент нататък той започнал да пие водка всеки ден и станал алкохолик.
Родителите му решили да ограничат достъпа му до външния свят и го заключили в неговата стая на втория етаж, а той скочил през прозореца и избягал. Не се прибирал в къщи с дни, а когато се прибирал казвал на майка си да му даде пари с викове: „Дай пари!“
Майка му много се страхувала от него и му отговаряла: „Нямам пари!“ Той вземал в ръцете си ножче за бръснене, поднасял го до лицето на майка си и повтарял: „Дай пари!“ тя пък тичала при съседите и търсела помощ. Това се е случвало в продължение но доста дълъг период.
И един ден той изчезнал. Никой не знаел къде бил той, а било зима и много студено. Дори и неговите приятели не знаели в този момент къде е.
Един ден баща му започнал да звъни във всички болници и морги. И го намерил: „Да…, да, име да… 32 годишен… да.“ Открил го в градската морга. И това е краят на тази история. В състояние на прекомерна употреба на алкохол момчето замръзнало в някакво студено мазе. В този живот му било писано да изпита върху себе си силната привързаност на родителите си, но така и да не получи от никого истинска любов. Алкохолът сложил край на неговия земен път.
Откъс от книгата Карма размисли от Александър Хакимов
Тази тежка, но поучителна история, ни показва колко е важна любовта и приемането от страна на родителите. Децата, които не са приемани от своите майки и бащи, онези, над които тегнат техните очаквания, се превръщат във възрастни, които се бунтуват. Срещу всичко онова - липсата на разбиране, липсата на подкрепа, липсата на безусловна обич. И именно този бунт ги кара да посягат към пороците, които за съжаление понякога водят до фатален край. Обичайте децата си и ги приемайте. Не ги затягайте с примката на собствените си очаквания. Те са хора, несъвършени, но все пак хора със собствени желания и път, който трябва да извървят. А вие вървете редом до тях, водени само от любов.
Коментари (0)
Вашият коментар