Късното прохождане на бебето се обяснява с уменията, наследствеността и темперамента

Прохождането е начало на едно голямо приключение, но истината е, че не се случва в един миг.

То е едно от нещата, които детето прави по свой, неповторим начин и затова изглежда напълно различен от този на връстниците му.

Малките човечета обикновено използват достъпните мебели, за да правят своите първите стъпки без родителска помощ. Последният етап на този процес се случва в периода от 8 до 12 месеца. Така поне половината бебета започват да ходят сами преди да отпразнуват първия си рождения ден.

„Самоподготовката” за първите стъпки започва с координиране и укрепване на мускулите, самостоятелното седене, обръщането по гръб и корем и пълзенето с различна скорост.

Ранното или късно прохождане на бебето е свързано с неговата мускулна сила, способността му да балансира и най-вече – особеностите на неговия темперамент. Внимателните дечица плахо посягат да се отделят от опората си, премислят и напредват с бавни стъпки към изследването на неизвестното.

Хубавото е, че когато започват да вървят, го правят стабилно, почти без „инциденти” като тупване на земята или олюляване. По –импулсивните бебета минават като хала през етапите си на развитие. Те прохождат по-бързо, но и създават повече проблеми на родителите си с наранявания и съборени вещи по пътя.

Каквото и да ви говорят компетентните баби на детето ви, педиатрите смятат, че целият процес на самостоятелно прохождаме може да се „разтегли” от 9-16 месеца, т.е. навършването на първата годинка е среден срок, който не е задължителен. Не пресирайте детето да прави нещо, което не е готово. Няма здраво дете, което да не е проходило и в никакъв случай не свързвайте интелигентността с първите му стъпки.

Късното прохождане на бебето се обяснява с уменията, наследствеността и темперамента, но не и с ума и перспективите му. Не се притеснявайте, ако бебето не иска да върви само. Като се реши да го прави, просто няма да можете да го удържите на едно място! Ако нищо не е в състояние да спре тревогите ви, все пак, ще ви посъветваме деликатно да следите поведението му. То ще ви подскаже кога бебето е готово ходи:

Първият знак за предстоящи първи стъпки е развиването на т.нар. "парашутен рефлекс". Ще го разпознаете, като вземете бебето си на ръце го обърнете с главата надолу- сякаш пада. Бебе, което е готово да ходи, протяга ръчички напред, за да се справи с рязката промяна на стабилността си. Бебе, което не е готово на подобно приключение, първо ще насочи главата си към пода.

Вторият ясен признак е стоенето на цяло стъпало. Много бебета вървят на пръсти, но тези, които са готови да ходят, знаят коя позиция ги прави по-стабилни.

Ако детето без помощта на възрастен се подпира, прехвърля тежестта от един крак на друг и се катери по стълби, ви предстои съвсем скоро да правите прощъпулник.

Консултирайте се с педиатър, при нужда – и с ортопед или невролог, ако вашето бебе:

Не може да стои седнало без вашата подкрепа, а е на 9 месеца.

Не може да стои изправено самостоятелно на 12 месеца.

Така и не е направило първата си независима стъпка до 18 месеца.

Oтказва да върви до втората си година.

На първо място се доверете на мъдростта на природата. Децата са различни и в това е чара на света. Едните ще пълзят великолепно и с впечатляваща скорост, други ще предпочетат да пристъпят. Eдни са недоносени, други – с наднормено тегло. „Часовникът” на развитието им тиктака по различен начин и им трябват хиляди часове подготовка и практика, за да се научат да вървят добре. Нека уважаваме усилията им и да не ги товарим с ненужни очаквания!

Успоредно с промяната на обичайната позиция на тялото, идва и промяната в гардероба на бебето. Удобните пухкави пантофки следва да бъдат заменени от първите обувки. Те трябва да се купят веднага щом детето започне да се изправя и опитва да прави първите стъпки.

Този избор следва да бъде внимателно обмислен, защото идеалните детски обувки, освен красиви, са удобни – по този начин то ги усеща като продължение на тялото си и те по никакъв начин не увреждат крака на детето.

Важно е да се знае, че костната тъкан при малки деца не се образува веднага. Краката им са меки и гъвкави, стъпалото - чувствително към всякакъв натиск. По този начин те се поддават лесно на деформация. Ако обувката е малка или не приляга добре на стъпалото, кракът ще се адаптира към формата на обувката. Това ще доведе до неправилно оформяне и вредите за здравето са неизбежни

Повечето деца пристъпват преди да проговорят. Те няма как да възразят срещу обувките, които им стискат. Просто ще плачат, няма да искат да ходят, ще искат да ги носите на ръце, а вие ще приемате всичко това като капризничене, а това няма да помогне на никого.

За да си спестите подобен тип емоции, редовно трябва да измервате краката на детето. От 1-3 години това се прави на всеки 3 месеца; от 3-6 години - на всеки 4 месеца; от 6-10 години - на всеки 5 месеца.

Най-добре е, дори да искат да ви направят подарък, сами да изберете обувките на децата си. Не е нужно да го водите на проби в магазина. Може да направите нещо просто, което ще ви улесни при покупката:

Накарайте детето си да стъпи върху дебел лист хартия, така че краката му да са напълно залепени за пода, разстоянието между тях трябва да бъде около 10-15 см. Минете с молив около крака възможно най-точно с молив. Измерете с линийка от най-дългия пръст до петата и закръглете полученото число до най-близкото кратно на 5 мм. Полученото пресметнете в сантиметри - това ще бъде размерът на обувката в метричната система.

Купувайте обувки, чиято горна и вътрешна част са само естествени материали. Подберете модел, чиято пета е с малка височина и допринася за правилното позициониране на крака. Търсете ортопедично стъпало, което ще формира свода на стъпалото и ще спре появата на ортопедични проблеми в бъдеще.