Здравей, името ми е "мама".
Моето име е “мама”. Някои дни забравям собственото си име. Забравям, че съм човек и извън майчинството.
Моите дни започват и завършват с безкрайно “мамо – мама, мамо, мама”. Моите мисли са заети с всичко останало, но не и с мен. Чии нужди идват след това? Какво трябва да оправя после? Коя сметка трябва да платя? Нахрани децата. Гневен изблик. Смени памперсите. Облечи ги. Смени пак. Накърми бебето. Покажи им, че ги обичаш.
Здрасти, името ми е мама.
През вратата. В колата. Не закъснявай за това. Не закъснявай за онова. Накърми бебето. Подръж пеленачето. Целуни колената. Обратно в колата. Още изблици на гняв. Време за следобеден сън. Вземи още снаксове. Смени дрехите. Почисти повръщаното.
Здрасти, името ми е мама.
Не съм говорила с друг възрастен, освен с партньора ми вече седмица. Дори не съм сигурна дали искам, заради моята тревожност, но чувствам, че би трябвало. Отивам до магазина и се чувствам като призрак, вървящ между щандовете, напълно невидима и нечута. Бродя наоколо изгубена и понякога тайно се надявам, че някой ще ме попита дали имам нужда от помощ само, за да мога да си поговоря с него.
Здрасти, името ми е мама.
Моите приятелки все още се обаждат, повечето от тях все още нямат деца. Опитвам се да бъда старата аз, онази с име. Аз съм дърпана, засмуквана и ми се крещи, докато се опитвам да слушам техните планове. Помня ги. Моля им се да продължават да ме канят да се мотаем, дори да зная, че няма да мога да отида.
Здрасти, името ми е мама.
Когато имам време по женски, аз нося бебето със себе си, защото то се нуждае от мен. Моето тяло не е моето собствено. Не съм си подстригвала или боядисвала косата над година, едва наскоро си купих чифт дънки и съм напълно изцедена.
Децата са на първо място. Депресията вечно дебне и ме чака да се изгубя. Напълно да забравя коя съм. Хваната съм в капана на рутината на майката. Седейки си вкъщи, където няма къде да се скрия, да изпусна напрежението, да създавам, да релаксирам. Неблагодарна работа е. Не ме виждат и никой не ме чува. Не ми плащат. Не ме потупват по рамото. Не напускам работа и нямам почивки. Не карам до работата и обратно. За почти четири години съм лягала да спя и съм се будила на работното си място, без изход.
Моят партньор се връща вкъщи и има истории за разказване. Колеги. Хора. Забавни истории. Аз повтарям същата история всеки ден. Колко сладки са били децата, кой филм сме гледали, нещо сладко, което малкото е казало, какво обядвахме.
Здрасти, името ми е мама.
Чети книги. Разходи се. Време за баня. Целуни колената. Облечи пижами. Кажи „Лека нощ, обичам те!”. Много? „Много!”. Затварям очите си. „Добро утро, скъпа! Готова ли си да слезеш долу?”. Вземи бебето. Гневни изблици. Смени дрехите. Караница с децата. Надолу по стълбите, нагоре по стълбите. Време за закуска. Измий чиниите.
Здрасти, името ми е мама.
През времето, когато съм сама, бързам. Бързам за душ, бързам да свърша нещата, бързам да ям. Винаги тичам, за да се прибера и да се грижа за всеки.
През годините просто се изгубваш. Да си майка е трудно. Самотно е. Изцеждащо е. Но има нещо… Виждам те. Всички те виждаме. Виждам уморените ти очи. Виждам неориентираното изражение на лицето ти, когато закъснееш. Виждам петната на блузата ти. Изражението ти, когато детето ти избухва и ти се ще да можеше да се държи добре поне този път. Знам, че искаш да говорим и ще говорим. Знам колко може да е самотно. Искам да знам как мина денят ти, за обяда, който изяде от чиниите на децата и този филм, който си гледала отново и отново. Искам да видя стотици снимки на малките личица, които карат света ти да се върти, защото ми пука.
Искам да знаеш, че хората гледат. Че когато си легнеш изтощена, защото си работила здраво цял ден и трябва да ставаш след два часа, това не остава незабелязано. Знам, че се справяш отлично. Знам какво е да се чувстваш невидима. Нашите деца ни виждат. Те обичат целувките, разходките и еднаквите приказки за лека нощ. Приятелите ни виждат. Нашето семейство и партньор ни виждат. Те си мислят, че се справяме чудесно, дори когато не го изричат гласно. Но понякога имаме нужда да го чуем.
Вземи този дълъг душ, купи си нови дрехи, поглези се с нещо специално, яж сама, намери своето щастливо място. Обади се на приятелите си, излезте заедно. Да си майка е толкова трудно. Толкова трудно. Спомни си своето име, какво обичаш и коя си ти.
Източник: https://www.mother.ly
Коментари (0)
Вашият коментар