Кой е "дядото от интензивното"?

„Дядото от интензивното“ е един от най-известните персонажи в детското интензивно отделение на Детската здравна асоциация в Атланта (CHOA).

Причината за това е интересната му професия – гушкач на бебета. С удоволствие ще ви разкажем длъжностната му характеристика и се надяваме скоро да имаме такава позиция и в България. 

Родителите, чиито деца се лекуват в детското отделение за интензивно лечение, могат да получат помощ и допълнителна грижа от един благороден мъж.

Дейвид Дойчман, известен като „Дядото от интензивното“, е държал и успокоявал бебета в продължение на 12 години. Всеки вторник той посещава Института за интензивно лечение на деца (PICU), а в четвъртък Дойчман е в отдела за интензивни грижи за новородените (NICU).

Снимката му с недоносено бебе, на име Логан Брулета, която е публикувана на страницата на Детската здравна асоциация в Атланта във фейсбук, е станала извънредно популярна. След това името на дядото с голямо сърце е оглавило водещите новини в цялата страна. Според Facebook публикацията, снимката е направена от майката на Логан – Мерибет Логан, борейки се със „сълзите си от щастие”. Момченцето е било в болницата в продължение на шест седмици, а майка му е трябвало да пътува през нощта, за да се връща при по-голямата си дъщеря. Всяка сутрин тя карала обратно към „Scittish Rite”, усещайки, „неспокойствието на сина си от липсата на мама”.

Една сутрин тя влязла в Института за интензивно лечение на деца и видяла Логан – преждевременно роденото си бебе в 25-тата седмица, в ръцете на Дейвид. Той се представил като „дядото от интензивното” с широка усмивка. Тази снимка улавя само един скъпоценен момент с легендарния доброволец на болницата, който държи пациентите и ръцете на родителите им в продължение на 12 години.

Дойчман започва доброволческа дейност след като се оттегля от международния бизнес маркетинг. Той има две дъщери, които са на около 50 години и е дядо на 19 и 21 годишните си внуци, според Аманда Уайд, координатор на CHOA за връзки с обществеността. Той е доброволец безусловно от толкова много време, защото това му носи истинска радост и се надява и малките, за които се грижи да се чувстват по-щастливи и обичани.

Въпреки че Дойчман прави това от толкова много време, той споделя, че се чувства невероятно удовлетворен от срещите си с различни семейства: „Всеки ден, карайки насам, не знам с какви деца ще се срещна, какви родители ще срещна, какви ще бъдат проблемите и как мога да помогна. Това наистина е чудесно за мен.”