Децата успяват да се изправят и да прощрапат, докато се държат за нечия ръка или за мебелите в стаята, като обикновено това се случва около 9-тия или 10-тия месец.
Щом мъникът успее да набере кураж да се пусне от ръба на масата или от крака на мама или татко и тръгне смело напред в пространството, неговите първи стъпки официално са налице! Повечето деца правят първите си самостоятелни крачки, когато навършат 1 годинка - средно на 14 месеца. Макар да има случаи на 7-месечни прохождащи бебета и на 18-месечни. Всичко зависи от детето.
Забавянето може да се дължи на личния пример. Вашето мъниче може да „върви по стъпките на мама или на татко“. Измислете енергични игри. Колкото по-активни сте вие, толкова по-активно ще е бебето. Едно будно и игриво дете ще опита да проходи много по-бързо от едно мързеливо и лениво бебе. Някои деца са просто по-предпазливи и ще направят стъпка само когато са сигурни, че няма да паднат. Други са родени герои и смело се хвърлят в непознатото. Буквално се хвърлят.
Едно нещо е сигурно. Вашият мъник ще се научи да ходи, но в развитието си той ще следва своя собствен график, а не вашия. Разбира се, има начини да ускорите малко процеса, като му подадете ръка или като ръкопляскате бурно при всеки опит за първи стъпки. Вместо обаче да се фокусирате върху финалната линия, по-добре тържествувайте при всяка стъпка по пътя. По този начин пътуването на бебчо към победата ще бъде много по-сладко!
Как да помогнете на бебето да проходи? Със сигурност сте чували за свободно отглеждани кокошки… Ами, в рамките на шегата, помислете за свободно отглеждани бебета. Мдаа, може и да звучи смешно, но да оставите своя наследник да се движи възможно най-спокойно и свободно е най-добрият начин той да тръгне сам. Дайте му много време просто за движение. Не в количка, не в проходилка и не в люлка.
Сложете примамки. Сложете на разстояние пред детето поредица от любимите му играчки. Може да наредите и възглавници. Сложете ги и само гледайте как мъничето ще открие начин да ги достигне.
Научете бебето да балансира. Ако детето ви може да се изправи, но изглежда несигурно какво да прави след това, това означава, че му трябва много практика как да балансира теглото си върху крачетата. Решението на проблема е да подредите мебелите така, че малчуганът постоянно да има за какво да се държи и да минава „от мебел на мебел“. Или да се държи за ръката на мама. Било то дори за един пръст. Това означава безбройни бавни обиколки из хола, но радостта на лицето на детето, когато вече ги прави само, ще бъде вашата награда за положените усилия.
Купете играчка за бутане. Вземете количка за кукли или инструменти. Тя ще даде на детето мотивация да продължи напред и в същото време ще му осигури достатъчна опора. Ще повиши увереността му и ще подпомогне баланса. Търсете по-здрави колички с меки ръкохватки на дръжките и с по-големи колела, които да не запъват в килима или мокета.
Не слагайте детето в проходилка. Американската педиатрична асоциация отхвърля проходилките. Последни изследвания показват, че те създават повече проблеми, отколкото ползи в развитието на фината моторика на децата. Дори по-лошо – създават фалшива сигурност на децата, а освен това са и главният виновник за многото случаи на падане по стълбите и други травми.
Нека детето да ходи босо. Няма нужда да инвестирате в богат набор от бебешки обувки. Най-добрите обувки за прохождащите са… никакви! Изберете място вкъщи, за да ходи. Или босо, или само по чорапки. Така се развиват пръстите, глезените, оформя се сводът на крачетата. За навън избирайте леки обувки с тънка подметка, позволяващи възможно най-добра подвижност на глезена. Не взимайте високи детски ботуши.
Очаквайте много задънени улици и много нови стартове. В един момент детето ви може да е твърдо решено да проходи. Дни по-късно може да реши, че ще си даде почивка. В това време може да напредне в други неща – в катеренето, протягането, пълзенето, но не и в ходенето. Не се притеснявайте – изведнъж меракът му за ходене отново ще дойде на дневен ред. И още нещо – възможно е вледствие на стрес или заболяване детето отново да се върне към лазенето. И това ще отшуми с времето.
За какво да не се тревожим? Всяко бебе се развива по различен начин и с различно темпо. Няма повод за притеснение, ако детето ви не проходи до първия си рожден ден.
Ето няколко особености, които може да наблюдавате, докато детето ви прохожда. Всички са напълно нормални.
Кълба напред и падания. Напълно нормални са. Трябва да знаете, че затова дечко е „пухкав“ и скелетът му не е вкостен – за да пада, докато се учи да ходи. Тежките травми са почти невъзможни. Остава само стресът от падането. В никакъв случай не се карайте на детето, че е паднало.
Плоско стъпало (дюстабан). Вгледайте се в детските крачета и може да решите, че детето ви е с плоско стъпало. Не е вярно. Просто е пухкаво. Сводът на крачетата му започва да се оформя на възраст от 2-3 години, дотогава не се притеснявайте. Може да се получи и обратното – сводът да е силно оформен и извит. Това също ще отшуми до 3-тата година.
Криви крака (извити като лък подбедрици). След 9-те месеца, прекарани в утробата, крачетата може и да са леко изкривени. Това явление е нормално да изчезне до 18-месечна възраст. Ако детето ви е вече на 3 години, консултирайте се със специалист.
Ходене на пръсти. Много деца предпочитат да ходят само на пръсти. Макар да не ви се вярва, това им помага да се научат на баланс. В много редки случаи ходенето на пръсти означава къси сухожилия и мускули. Ако детето продължава да ходи само на пръсти и след третия си рожден ден, консултирайте се със специалист.
Коментари (0)
Вашият коментар