Ягоди в детското меню - след първата годинка

Ягодите са един от най-одумваните продукти в детското меню. Те са с високо съдържание на въглехидрати и витамин C. За съжаление, въпреки уханието и вкуса, тези великолепни плодове са същевременно силно алергенни.

Вероятно това се дължи на плесените по повърхността, докато зреят. Тогава – да се включват ли в менюто, питат често майките. Да, стига мъникът да навършил първата годинка.

Най-внимателни трябва да са родителите с наследствена обремененост по отношение на алергиите. В тези случаи и децата им ще са предразположени към алергични реакции. Независимо от това съветът на някои диетолози е ягодите да бъдат включвани внимателно в детското меню, но след първата годинка. По това време то вече ще е захранено с почти всички зеленчуци и плодове (без цитрусовите) и се смята, че рискът от алергия е минимален.

Започва се с половин ягода, защото силата на алергичната реакция зависи и от количеството изядени ягоди. Тя се включва в менюто, като в следващите дни постепенно се увеличава. Някои специалисти препоръчват ягодата да се въвежда в менюто до обяд, защото евентуална алергична реакция би била по-малко стресираща за родителите в светлата част на деня. 

Ако все пак реакция се получи, потърсете педиатъра си – незабавно! Най-често се получават сърбящи кожни обриви. Детето може да се оплаче и от болки в стомаха, повръщане и да получи разстройство.

Лечението се провежда с противоалергични медикаменти, хранителна диета с изключване на всички алергизиращи храни до пълното отзвучаване на симптомите.

Въпреки страха от алергия, не бива да лишавате детето от плод като ягодите. Те са лечебно средство при обща слабост и анемия. А също така и:

Спомагат за изхвърлянето на натрупаните в организма токсини.
Съдържат витамин P, който е важен за мускулите.
Богати са на пектин, полезен при запек и стомашно-чревни заболявания.
Имат противомикробно действие спрямо причинителите на чревни инфекции.
Възбуждат апетита, поради което са особено подходящи за менюто на злоядите деца.
Изключително богати са на витамин C – по съдържание на този витамин те отстъпват само на касиса.