Има някои неща, които родителите никак не обичат да чуват от близките и приятелите си, които все още нямат деца. Ето какви са те.
1. А не, не. Няма начин. Изобщо не искам деца. Никога.
Много мило. Хубаво е човек да знае, че някой мисли живота му за толкова отвратителен/дразнещ/скучен/пропилян/незначителен. Защо направо не ни застреляте, за да не се мъчим?
2. Как така не сте гледали този филм/слушали тази песен/попадали на този сериал по телевизията? Та те излязоха преди 3 седмици!
Ами виж сега. Вярваш или не, при нас се случва да не успеем да пуснем пералнята цели 3 седмици, какво остава да намерим време (и пари за детегледачка), за да отидем на кино, да купим албум или да гледаме телевизия в определен час. (И имай предвид, че пиша това, докато надзиравам децата си, които творят и размахват опасно ножици и едновременно с това слагам масата за вечеря.) Ние най-вероятно никога няма да гледаме този филм/сериал. НИКОГА.
3. Вие вече не се обаждате.
Не можеш да си представиш каква концентрация е необходима, за да опазваш разни малки хора живи. Само да се обърнеш за 5 секунди и някой вече залита по стълбите, а друг започва да танцува по масата в непосредствена близост до кипящата тенджера на печката. И когато най-накрая успееш да сложиш дребосъците по леглата (което самò по себе си е сравнимо с Олимпийските игри), ние най-често заспиваме на дивана дори преди да сме докоснали с устни така жадуваната чаша вино. (Записала съм си един филм, който, честна дума, се опитвам да гледам вече за 12-ти път и все не успявам.) Не е в теб вината. В нас е. Наистина. И да знаеш, че непрекъснато си мислим да ти се обадим. Дано това се брои за нещо.
4. Организираме следобедно градинско парти, но е само за възрастни.
И ние няма да дойдем. Разбираме, че не всяко събиране е подходящо за деца, но барбекютата и пикниците са събития, на които децата трудно могат да пречат, дори да се опитват. (А и знаете ли колко струват детегледачките в тази криза?) Обещаваме да не мъкнем децата си на кръчма, ако направите компромис с дневните партита.
5. Планираме да си имаме бебе, но първо ще си вземем кученце, за да свикнем.
Какво, какво?! Това, че кученцата са бебетата на кучето, не означава, че са бебета! И двата вида изискват грижи – това е вярно. И двата вида плачат, когато са гладни и искат внимание – също е истина. Но приликите не означават еднаквост. Кученцата са бебета толкова, колкото пепелта е злато, котенцата са тигри, виното за 3 лева е като виното за 30 лв. и безалкохолната бира – като нормалната. Да предположиш, че да отгледаш кученце и дете, е едно и също, е обидно, но и показателно, че всъщност изобщо не сте готови за деца. Искате да знаете какво е да имаш дете? Елате вкъщи и останете през целия ден. Ако оцелеете, може и да ставате за тази работа.
6. Сигурно е много хубаво и релаксиращо да си гледаш децата.
О, да. По същия начин, както нашествие на извънземни е приятно тонизиращо преживяване. Не ме разбирайте погрешно – прекрасно е. Но след известно време ти идва в повече.Опитайте се да гледате 12 часа един и същи анимационен филм. Нещо подобно е.
7. Нали няма да започнеш да си купуваш от онези безформени „лелешки“ дрехи?
Това, че сме станали родители, не означава, че напълно сме изгубили идентичността си от „преди децата“. Ние все още сме си същите. Просто откриваме несгодите на променените тела и радостите на по-широките кройки.
8. Не бъдете такава досада! Тази вечер сте без деца! Разпуснете малко!
Да, тази вечер сме без деца. Но утре – не. И утре тези деца ще ни го върнат тъпкано за часовете, прекарани в „разпускане“. И ако нещата много загрубеят, може да решим да минем край вас и да ви ги оставим за през деня. А ВИЕ НЕ ИСКАТЕ ТОВА! И изобщо не се шегувам!
9. Леле! Тяхното дете е напълно извън контрол. Не че вашето е. Не, не, вие си го контролирате вашето. Напълно. Наистина.
Всъщност те не са единствените родители, които са изтървали за момент детето си, така че това, което наистина казвате, е: О, Господи, всички деца са ужасни. Опа, забравих, че и вие имате деца, така че ще се преструвам, че вашето прави изключение. Но всъщност не прави. Изобщо. Децата понякога излизат извън контрол. Някои го наричат дефицит на внимание, а други – просто детство. Това е нещо, за което родителите могат да се оплакват едни на други, но не и хората без деца! Те нямат право. Това е като да мрънкаш срещу сестра си – на теб ти е позволено, но на друг – не. Съжалявам, но такива са правилата.
10. Опитай се да дойдеш навреме!
Тази на вид невинна реплика всъщност казва “За Бога, опитай се поне веднъж да бъдеш точна! Колко трудно може да е да напъхаш едно малко човече в колата и просто да дойдеш?!“ Отговорът е: много. Наистина, много, много трудно. Не е само човечето, което трябва да опаковаш и обезопасиш. А също и бутилките, млякото, пюренцата, памперсите, кърпичките, крема за дупе, термометъра, гела за зъбки, капките за колики, одеялцето, пеещата играчка. (И съм сигурна, че съм забравила нещо. Виждаш ли? Сега трябва да се връщаме.)
Коментари (0)
Вашият коментар