Със сигурност си спомняте, че вашите баби са извършвали непонятни от днешна гледна точка неща, когато срещнете или отидете на посещение на новородено за първи път.
1. Първото от тях е връзването на червен конец на ръчичката против уроки. Този ритуал води началото си от времето на мартениците, което ще рече от времето, когато жените са започнали да предат и боядисват вълната червена.
По принцип този цвят се свързва с кръвта, а посланието, което ритуалът носи е „детето да бъде здраво и никой да не може да влияе на кръвта му“. Възелчето на конеца го превръща в заключена гривна, в миналото се вярвало, че това е кръвта на предците, които винаги ще бдят над новия член на рода. Въпреки че съвременните хора все по-рядко приемат подобни твърдения, не малко звезди се разкарват с червен конец на китката, а отдавна не са в кърмаческа възраст.
2. Поставянето на желязна паричка под възглавницата на бебето пък се е слагала, за да се откупи спокойният му сън. Задължително било най-близките, които идват да видят новороденото да даряват златна паричка. Другото послание, което изпращат по този начин на бебето, е да богатее през живота си и никога да не среща оскъдица.
3. На четиридесетият ден от рождението на детето се меси погача. В християнството се смята, че до този ден детето и майката са между небето и земята. Заради това има и поверие, че до четиридесетия ден бебето не трябва да се извежда навън. След това му се меси сладка погача, която се поставя в кърпа и се връзва от двете баби на бебето и, завързвайки, те наричат – „да е здраво, да има късмет, да стане уважаван човек, да се изучи“. Сегашните баби могат да си измислят и други неща, които да пожелаят на бебето. След това двете заедно чупят погачата и раздават на присъстващите.
4. Друго старо вярване е, че човек е жив, докато му е живо името. Така един вид дятото/бабата ще продължат да живеят чрез внука или внучката, ако те приемат тяхното име.
5. Друго поверие твърди, че бебешките дрешки трябва да се прибират преди залез слънце от простора, ако е външен. Това се прави, за да не избяга рано детето от семейството, а и за да не бъдат полазени дрешките му от зли сили.
6. Поверие, свързано с бебетата, е и хвърлянето на пъпчето. Според нашите баби то трябва да се отнесе и метне в двора на сграда, която е свързана с образование, правораздаване, болница или някаква форма на занаят, за да има детето престижна професия. От там идва и изразът – „пъпът му е хвърлен там“.
7. Зъбчетата и особено първото свенено, трябва да се хвърлят на покрив с думите: „На ти, бабо Врано дървен зъб, дай ми железен“. Коментарът е излишен, струва ми се.
8. Изключително забавно е правенето на прощъпулник. Тогава пред детето направило първите си стъпки се поставят различни предмети символизиращи определени професии. В много голяма част от случаите децата избират най-пъстрите и шарени предмети, но като цяло гаданията за бъдещата им професия се сбъдват, твърдят майки и баби, които не са пропуснали „прощъпулника“.
9. И да приключим с това, с което започнахме – урочасването. Според нашите баби и прабаби, злите очи са сини или светли. И заради това в миналото майките криели бебетата от такива хора. Само не знам дали са мижали синеоките майки и баби. Урочасването се премахвало с пиене на светена вода, мазането на челцето на детето с вода и измиване на очите. Ако това не помагало и детето продължавало да плаче, го водили на баячка.
10. Когато детето за пръв път тръгва на училище, пред прага на къщата майката трябва да излее менче с вода, за да „му върви по вода“ в учението. Всъщност котлето и водата присъстват в почти всеки семеен български ритуал. Вода се разлива и на сватби, и при първо влизане в нова къща, както и други сгради.
Коментари (0)
Вашият коментар