Малкото бебе може да изпадне в паника, ако непознат човек го вземе. По-голямото дете може да се страхува от кучета, а първокласникът да се оплаква от болки в стомаха на първия учебен ден.
Някои обаче се тревожат повече от други. За никого не е приятно да наблюдава дете, което изпитва страх или е тревожно, но е още по-трудно да се определи дали се тревожи прекалено много и му е необходима професионална помощ или всичко е в рамките на допустимото.
Разликата между нормалната реакция на тревожност и тревожните разстройства е в степента. Въпреки че тревожността е естествена реакция към стресиращи и потенциално опасни ситуации, детето може да се нуждае от консултация със специалист, ако неговото ниво на тревожност е прекомерно високо, ако персистира или възпрепятства ежедневните дейности и неговото развитие.
Когато е обхванато от тревожност и страхове, детето не осъзнава, че тези страхове са нереалистични или преувеличени, също така може и да не ги изразява, освен чрез своето поведение. Ако се страхува, че нещо може да се случи с неговите родители, това може да се прояви като трудности при отделянето или при заспиването вечер. Ако извънредно много се притеснява, че ще се разболее, може да се предпазва и преосигурява или да си мие ръцете по обсесивен маниер.
Децата, които изпитват силна тревожност, обикновено избягват нещата, които биха я провокирали. Ако отказва да участва в дейност, която другите малчугани харесват, ако прави сцена преди всеки час за преглед при лекар или зъболекар, ако се разболява неочаквано в неделя вечер или се отбива често при училищната сестра, виновник за това може да е силната тревожност.
Тревожност от раздяла
Ако допускането да бъде отделено от родителите или обгрижващите причинява прекомерно силен стрес, може да говорим за разстройство с тревожност от раздяла. Трудностите при отделянето са нормални в ранното детство. Те стават проблем, ако тревожността и страхът възпрепятстват нормалното за възрастта поведение, независимо дали ще става въпрос да изпусне от поглед родителя на 18 месечна възраст или да бъде оставено в училище на 7 години.
Дете, което страда от разстройство с тревожност от раздяла, изпитва големи трудности да се раздели със своите родители, да остане самó или да заспи в тъмна стая. То се ужасява от мисълта, че нещо ще се случи на него или неговото семейство, ако се разделят. Обикновено избягва организирани срещи с деца или рожденни дни, вкъщи се прилепя към някой от родителите и го следва постоянно като сянка. Също така, предусещайки раздяла, ненадейно започва да изпитва болки в стомаха, главоболие или нервност.
Генерализирана тревожност
Ако изглежда, че детето се тревожи прекалено много за обикновени, дори ежедневни неща, всичко това може да се дължи на генерализирана тревожност. Този тип тревожност често е фокусирана към представянето в училище и в различни спортове – „Ще премина ли теста?“, „Какво ще се случи, ако не играя добре?“, „Ще ме приемат ли в добра гимназия?“. Детето може да се опитва да се справи с тревожността, като се подсигурява и учи или тренира извънредно. По този начин то отправя тиранични изисквания към самото себе си.
Децата с генерализирана тревожност се тревожат за своята способност да посрещнат очакванията на другите. Те се стремят към преосигуряване в опит да уталожат своите страхове („Дали ще стигнем навреме?“, „Какво ще стане, ако не мога да заспя в нощта преди изпита?“). Също така могат да проявяват липса на гъвкавост и раздразнителност. Стресът, който изпитват, може да доведе до прояви на физиологична симптоматика, включващи умора, болки в стомаха и главоболие.
Специфични фобии
Ако не е тревожно като цяло, но изключително много се страхува от определен обект или ситуация, това може да се дължи на специфична фобия. Този вцепеняващ страх излиза наяве, когато е изправено пред обекта – кучета, клоуни, силни шумове, водни басейни, насекоми, тъмното. Това може да бъде както непосредствено, така и индиректно, например при показване на изображение.
Децата със специфични фобии предусещат и избягват обектите, които провокират техния страх, като това може съществено да ограничи тяхната активност. Понякога плачат и се разстройват, за да избегнат стресиращите ги обекти или ситуации, или да проявят физиологични симптоми като треперене, виене на свят и изпотяване.
Селективен мутизъм
Ако е приказливо, когато сте вкъщи насаме, но е неспособно да говори в училище и в други социални ситуации, това може да се дължи на състояние, наречено „селективен мутизъм”. Родителите и учителите понякога интерпретират тази мълчаливост като преднамерена, но детето всъщност е парализирано от извънредна стеснителност.
Селективният мутизъм може да доведе до сериозен дистрес – детето не може да комуникира дори когато изпитва болка и страдание или има нужда от помощ. Също така, това може да го възпрепятства да участва в училищните и други дейности. Някои деца изглеждат като вцепенени, когато се налага да говорят пред някого. Други използват жестове, мимики и кимане, за да се изразят, без да се налага да говорят. Дори вкъщи могат да изпаднат в мълчание в присъствието на друг, различен от членовете на семейството.
Обсесивно-компулсивно разстройство
Ако детето е измъчвано от интензивни страхове и изпитва вътрешна принуда да извършва повтарящи се ритуали, за да се справи с тези страхове, може би страда от обсесивно-компулсивно разстройство. Децата с това разстройство имат нахлуващи мисли и страхове (обсесии), които те разсейват или неутрализират чрез повтарящи се действия (компулсии).
Обичайни обсесии са страхът от заразяване и замърсяване, страхът, че те или някой близък ще бъде наранен, и страхът, че те самите могат да извършат нещо ужасяващо. Те могат компулсивно да мият ръцете си, да отключват и заключват вратите или да докосват части от тялото си симетрично, за да неутрализират своите страхове и да се почувстват спокойни. Възможно е да задават повтарящи се въпроси в търсене на успокоение или да настояват другите също да участват в техните ритуали.
Коментари (0)
Вашият коментар