Не е тайна, че през последните над 20 години броят на разводите у нас непрекъснато расте. Около половината от браковете на хора във възраст от 25 до 40 години завършват с разпадането им, а повечето от тези семейства имат деца във възрастта на подрастващите.
Влиянието на раздялата на родителите върху психологическото състояние на децата в техния бъдещ живот е трудно да се оцени. Семейството е изключително важно за детето. Там, сред двамата родители, то удовлетворява основните си психологически потребности от любов, общуване, безопасност. Още от първия ден на раждането си чувства привързаност, учи се на емоции и да изразява чувства, да обича, да се доверява. То, по примера на родителите, се учи да създава и развива взаимоотношения, да възприема и преживява кризисни ситуации. От проведени изследвания е установено, че подрастващите поставят развода, като стресогенно събитие на 4-о място, след смъртта на родителите, брат и сестра, близки приятели.
Малчуганите винаги преживяват особено остро този момент, при това много от тях винят себе си за случилото се. Приемат, че самите те не са направили всичко необходимо, за да запазят брака и удържат заедно родителите. Изпитват страх, че родителят, който си отива от семейството, ще престане да го обича. Други пък започват да манипулират родителите, стараят се да получат допълнителни облаги или да избегнат наказания. Има случаи, при които се появяват соматични последици, раздразнителност, безпокойство, плачливост, обидчивост. Децата започват да се самооценяват като различни, снижава се самооценката и самочувствието им.
Изследванията показват, че в течение на първата година след развода, както момчетата, така и момичетата демонстрират много по-високо ниво на тревожност, безпокойство, агресивно и непослушно поведение в отношенията си с връстниците си и възрастните, в сравнение децата със запазени семейства. По други данни, последиците от развода се преживяват по-силно от момчетата, отколкото от момичетата. Аналогични са данните и съотношението между подрастващите и малките деца. При подрастващите реакцията може да се изрази в бунт против правилата в училище, против самите родители, а при юношите – в емоционално напрежение. Подрастващите често стават неуправляеми, агресивни, проявяват инфантилност, (детско поведение, регресират) и тревожност, губят самоконтрол, трудно установяват и задържат постоянни контакти с връстници. Когато подрастващият загуби след развода единия от родителите си, той започва да възприема света егоцентрично, като се страхува от промените, които могат да настъпят в живота му: да промени местоживеенето си, училището, приятелския кръг, възможни материални трудности. Много от младите хора могат да изпитват срам и да крият семейните проблеми от връстниците си. Възможно е да изпитат гняв и враждебност по отношение на този родител, на който е възложена вината за развод или по отношение на двамата. Много често следват обвинения към своят баща или своята майка, че те са обърнали гръб на семейството, че за това ги ненавиждат, че никога няма да им простят и т.н.
Друга последица е самообвинението. Не малко подрастващи решават, че отговорността за раздялата на възрастните е тяхна, тъй като считат, че биха направили още за това, да ги възпрат или че родителят им си е тръгнал от семейството, защото те самите не са оправдали очакванията им. Мъчителни преживявания от този род юношата може старателно да крие. Той може да ревнува, ако бащата или майката започнат да се срещат с друг човек и емоционално се привържат към него. Тогава детето се чувства забравено, страхува се, че той вече не е интересен, не е във фокуса на майчиното (бащино) внимание, че неговото място в сърцето на родителя е заето от друг човек.
Много често след развод детето губи отношенията си с единия от родителите. Едва след около една година, когато отзвучат последиците от преживяването, емоционалното състояние на малчугана започва да се възстановява. Това е възможно само при условие, че той чувства любовта на другия родител, разбира своята ценност за него, усеща атмосфера на сигурност и безопасност.
Резултатите от проведено американско изследване, основано на данни от „Общонационално изследване на деца”, разводът на родителите влияе на социалната адаптация на децата: при отчитане на всички демографски, психологически и икономически обстоятелства, децата на разведените родители два пъти по-често са се сблъсквали с проблеми именно защото са деца от разпаднали се бракове.
Например, сред 18-22-годишните млади хора, преживели развода на родителите си: 40% са се обърнали за помощ към психолог, 25% са напуснали училище в горния курс, 65% са имали лоши отношения с бащите си, а 30% - с майките си.
Разводът може да окаже влияние и върху бъдещото поведение на подрастващия в неговото собствено семейство. Децата, чийто родители са разведени, с по-голяма вероятност, впоследствие се развеждат, отколкото тези от здрави семейства. Този факт се обяснява с формирано по-търпимо отношение към развода, понижено чувство за отговорност по отношение на съпружеските задължения. Освен това, децата от разпаднали се семейства много по-често встъпват в брак в по-ранна възраст, отколкото връстниците си от здрави семейства, подбудени от желание да компенсират дефицитите от емоционална топлота в родителския дом или стремейки се по този начин да придобият самостоятелност. Подобни ранни бракове често се разпадат.
Разводът на родителите може да повлияе върху формиране системата от ценностни ориентации на подрастващия. Изследвания показват, че йерархията от жизнени ценности на 18-19-годишни студенти от разведени двойки включват компенсаторни признаци: наблюдава се по-голямо предпочитание към ценността емоционална близост, любов, щастлив семеен живот, в сравнение студентите от пълни семейства, които наравно с важността на посочените ценности поставят й „максимално използване на своите възможности и способности”, т.е. ценности за саморазвитие и самореализация. Успоредно с това изследването показва, че е важен не само случилият се развод, а характерът на възникналите в семейството отношения. Така например, наблюдения върху деца в края на втората година от развода свидетелстват за това, че поведението на малчугани от тези семейства става по-малко агресивно, в сравнение с тези, чийто родители не са разведени, но живеят в обстановка на непрекъснати конфликти.
Посочените последици зависят в голяма степен от това, в каква възраст заварват детето, бил ли е сключен втори брак, как са били построени взаимоотношенията в новото семейство и т.н. По мнение на някои изследователи, последиците могат да влияят върху децата достатъчно дълго, да се проявят дори в първите години на техния живот като възрастни в собствения им семеен живот.
Коментари (0)
Вашият коментар