Спри да чатиш и обърни внимание на детето си

Сигурно тази гледка ви е позната - майка с бебе, наблюдаваща с часове дисплея на телефона.

Ако детето е по-голямо, присъстват и думите "изчакай малко", докато приключи с чата . Може би сте виждали подобни ситуации в парка - липса на наблюдение към детето за дълъг период от време заради "скролване" на новините във фейсбук или инстаграм. Досещате се за какво говоря. И то няма нищо общо с разговора за 5 минути с приятелка, с който да се разсеяш от монотонното всекидневие. Човешко е. Или пък с наставленията към половинката какво е необходимо да се напазарува за вкъщи. Нито с уточненията по бизнес при работещите майки. Става дума за неоправданото "висене" на телефона, докато бебето просто има нужда от внимание. От внимание!

Детето иска да покаже какво е намерило в пясъчника и за отговор получава с неуспешно прикрито безразличие "да, добре" - за отбиване на номера, по-бързо приключване на разговора и връщане отново към света на смартфона. Тъжно е да го призная, но наистина има такива родители. И вие сте виждали такава ситуация поне веднъж. Бъдете честни. За да отворите статия с подобно заглавие, едва ли спадате към тази група, за което в 21 век, в ерата на технологиите, сте достойни за възхищение и похвала. За останалите - моля ви, не правете деца, ако смартфонът ви е по-важен.

Майчинството е нещо прекрасно и детето пораства по-бързо, отколкото предполагаме. То вече няма да има нужда до такава степен от внимание още докато се усетим и преброим до 10. Докато изречем 5 пъти "изчакай малко" и "не сега", вече сме нанесли върху детската психика повече вреди, отколкото предполагаме. Дете, което в първите 4 години от живота си среща твърде често пренебрежение, израства като възрастен, който смята, че не е толкова важен и достоен за внимание. Дете, което среща невнимание, среща трудности при това да изразява себе си, чувствата и желанията си, защото твърде често те са били оставяни на заден план заради нещо по-важно.
Малката на пръв поглед ситуация, в която малчуганът идва и носи клонче, което за вас е абсолютно незначително и "просто" клон, но пък то ви го показва с интерес, всъщност е момент от огромно значение. Когато реагираме с дори и изиграното "намерил си нещо прекрасно, как успя, може ли да го видя", вместо с "да, добре, сега отивай да си играеш", последвано от забит поглед в телефона, ние даваме на детето си огромен подарък. Показваме му, че е специално. Спрете да чатите и обърнете внимание на детето си, ако не искате то да израсне подтиснато и отхвърлено. Не правете деца, ако нямате намерение да им отдадете цялото си внимание през първите години.
Когатo детето ви повтаря по 100 пъти думата "мамо", то крещи, че има нужда от внимание, което не му се дава. Когато детето ви отговаря по неприемлив начин, то крещи, че е неразбрано и протестира. Когато детето ви казва повече пъти "не", отколкото "да, мамо, добре", това означава, че е огледало на вашето отношение. Когато казвате твърде много пъти "не сега", "изчакай", "ще запазиш ли тишина поне за 5 минути", докато държите смартфона си в ръка, ще получите същото огледално отношение. Вероятно, ако сте от тези родители, вие също ще дадете телефон в ръцете на детето си от крехка възраст, за да си огурите спокойствие и тишина, докато очичките му почервеняват, играейки с часове на някоя игра. И няма защо да се чудите, когато го помолите да си подреди играчките и не ви обърне внимание, защото е твърде заето с телефона си. Всъщност това сте самите вие и се гледате отстрани. Децата са чисти и невинни същества. Те попиват всичко, което ние правим и го излъчват обратно.
Не правете деца, ако не умеете да поставите живота, който сте създали, пред собствения си виртуален живот. Зарежете безмислените занимания в телефона си, защото ще имате цял живот време за тях, но детето ви е малко само веднъж! То има нужда от майка в реално време.