Бебето пълзи с шеметна скорост и успява за нула време да ви последва извън своята стая – в хола, където не сте махнали килима. Гледайте да не остава дълго там, защото научен експеримент показа, че ще се нагълта с прах, колкото и старателно да сте чистили.
Така е и като пълзи по гол под, но все пак по-малко. Текстилът, дори да не е мъхест, задържа разни частици в по-голяма степен от гладката повърхност, която редовно миете.
Изследователи направили експеримент с бебе-робот. Измерили, че докато то пълзи, вдишва 4 пъти повече опасни вещества в сравнение с възрастен, който стъпва по същия под.
Сензори улавяли и анализирали състава на частиците, които попадали в дихателната система. Учените установили, че концентрацията им в облака прах, който бебето вдига около себе си, докато пълзи по земята, е 20 пъти по-висока отколкото във въздуха в стаята.
При възрастните голяма част от частиците попада в горния отдел на дихателната система – гърлото и ноздрите. Децата често дишат през устата и това допринася за натрупване на частиците в долната част на дихателнато система – бронхите и белите дробове.
Чистете, но не спирайте бебето да пълзи и не се притеснявайте от праха
Излишната стерилност не е от полза, защото не позволява на имунната система да се развие. Макар че през зимата е студено, на дървен под в добре отоплена стая не е опасно. А като извадите бебето от кошарата и го насърчавате да пълзи, му помагате да се развива. Този преходен етап между седенето и вървенето е много важен, тъй като укрепва мускулите на краката, ръцете и гърба, развива координацията на движенията и стимулира мозъчната дейност. Повишава устойчивостта на нервната система. Развива личностни качества като целеустременост и самостоятелност.
Когато детето започне да прекарва повече от 5-10 минути седнало, оставяйте го на пода, заобиколено от възглавници. Любопитството ще свърши останалата работа. За да се добере до някой предмет, то най-напред ще се търкаля, но скоро инстинктът ще му подскаже да пълзи. Обикновено това се случва някъде на 5-6, най-късно на 8 месеца.
За да го подтикнете да пълзи, поставете 3-4 играчки на различно разстояние. Може да го подмамите с една, която издава звуци, като я поклащате или натискате. Подскажете му стойката “на четири крака”. То ще започне да се клати напред-назад, засилвайки се към желания
предмет, докато успее да се изхвърли напред.
Ако държите бебето в кошарата през повечето време с надеждата, че по-бързо ще проходи, понеже ще се научи да се изправя, това ограничава възможностите за движение и то едва ли ще се научи да пълзи. Много педиатри препоръчват да го оставите на пода от 4 месеца и по-голяма част от бодърстването да прекарва там.
Проходилката, използвана в ранен период – около 6-7-месечна възраст, няма да подпомогне нито пълзенето, нито прохождането. Повечето педиатри и ортопеди даже я отричат. Смятат, че тя пречи на развитието и подвижността на децата. Те трябва да се учат да ходят, държейки се за стените.
По-важно е мъничето да се учи само да се изправя и да стои на крачетата, което с проходилката не може да стане. Само този начин то ще започне да крачи смело и когато почувства, че е готово. Някои педиатри твърдят, че бебето използва проходилката единствено, за да се вози, но не и да се учи да ходи. Може да забележите, мъничето да се засили и след това да вдигне крачетата, за да може да се пързаля на воля. Много често бебетата стават твърде уверени в проходилката и започват да я бутат бързо и често се преобръщат.
Другата теория не отрича проходилките. Все пак, добре е мъничето да може да стои само на крачетата си и да се опитва да прави по няколко стъпки само, за да го сложите в нея. В такъв случай тя ще му помогне да придобие увереност и ще му бъде верен помощник в откриването на нови и интересни неща. Обикновено проходилката е нужна на детето не повече от месец или 2-3 седмици. В момента, в който то е уверено да ходи само, проходилката само ограничава движенията му и то отказва да стои в нея.
Коментари (0)
Вашият коментар