Най-добра подкрепа могат да ти дадат само тези, които са ти истински приятели. Понякога обаче е трудно да разбереш кой ти е наистина верен другар. Особено в днешни дни. Камоли да научиш детето си как да разпознава стойностните приятели.
Затова ви представяме една много мъдра история, която можете да разкажете на малчугана, а след това да обсъдите заедно поуката.
Имало едно време едно момченце, което много обичало да обижда хората, особено най-близките си приятели. Когато играели на нещо и то загубело – ги обиждало, когато му обяснявали, че греши, то пак ги обиждало. Чудел се баща му всеки ден и нощ как да успокои детето си и да му покаже, че малко по малко губи приятелите си с това поведение. Колкото и да обяснявал и да се карал – нищо не се получавало. Мислил, мислил и един ден го измислил.
Дал на сина си торба с гвоздеи и му казал всеки път, когато е ядосан и обижда да забива по един в оградата на двора. Само първия ден детето забило 37, но бащата бил сигурен, че планът му ще сработи. Така и станало! След този ден гвоздеите намалявали все повече и повече, докато след една седмица дошъл денят в който нямало нито един гвоздей. Оказало се, че да се въздържа и да се опита да разбере мнението на другия за момчето било много по-лесно, отколкото да чука по оградата и да забива.
Щастливо детето разказало за това и благодарило на баща си за прекрасния съвет. Бащата на момчето обаче не бил все още приключил с плана. Похвалил момчето си и му казал, че този път трябва да вади по един гвоздей от оградата всеки път, когато успее да не се ядоса на някого. Така минавали дните и детето успявало да извади по един, два, три или повече гвоздея.
Накрая дошъл денят, в който на оградата нямало повече и детето отново се похвалило на баща си. Тогава мъдрият мъж застанал със сина си пред оградата и му рекъл:
– Сине, справи се много добре, но погледни тези дупки в оградата. Дори и да я поправим тя никога вече няма да бъде същата, каквато е била преди. По същия начин, когато обидиш някого, дори и след това му се извиниш, той трудно ще забрави обидата. Можеш да измъкнеш гвоздея от тялото на човека, който ти си забил, но раната ще си остане. Без значение колко пъти поискаш прошка, раната ще остане.
Раната на душата носи толкова болка, колкото физическата рана. Приятелите са редки съкровища, те ти носят усмивка и радост. Те са готови да те слушат, когато имаш нужда от това, те винаги те подкрепят, затова се опитай да не ги обиждаш и нараняваш, защото след всяка твоя лоша дума – те никога вече не са същите, точно както оградата!
Коментари (0)
Вашият коментар