В стремежа да бъдем добри родители е възможно да се загубим все някъде по пътя. Питаме се правилно ли е възпитанието, което даваме на децата си, можем ли да бъдем още по-добри, а твърде често се и самообвиняваме.
Споделяме частица от мъдростта на писателя Джубран Халил Джубран от книгата му ”Пророкът”. Родители, прочетете текста и го осмислете! Заслужава си.
„А една жена с детенце на ръце продума:
— Кажи ни нещо за Децата.
А той й рече:
— Вашите деца не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас, но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли.
Можете да им дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.”
(Джубран Халил Джубран от книгата ”Пророкът”)
Коментари (0)
Вашият коментар