Мъдрите думи на децата могат да ни помогнат да се свържем с радост и да почувстваме нов прилив на вдъхновение.
Как да намираме красотата в малките неща
„Моята приятелка наскоро доведе шестгодишната си дъщеря да бере зеленчуци в градината ми като безопасно занимание на открито. Докато събирахме зеленчуците, Клара се наведе да вземе домат и видя малък червей. Тя спря, остави червея да се настани върху ръката й и каза: „Здравей, приятелю!“ Вълнението на Клара ми напомни да открия чудото и красотата във всяко живо същество.“
Дона Питърс, треньор по кариера и живот, водещ на бизнес подкаст, Атланта, Джорджия
Как да преодоляваме препятствия
„Дъщеря ми е родена с генетично заболяване, което включва множество сърдечни операции и други здравословни усложнения. Тя мечтае да стане лекар от деветгодишна възраст и никога не се е отклонявала от тази цел, въпреки стотиците прегледи при доктори и няколко процедури и операции, включително сърдечни операции в колежа. Днес тя е студентка първа година по медицина! “
Натали Мари Бробин, писател, Oceanside, Калифорния
Как да видим най-доброто в хората
„Един урок, който оказа влияние върху живота ми, дойде от дете, с което работех по време напървата си работа. Това дете се сблъскваше с ежедневните несгоди, но с най-голямата усмивка и позитивна нагласа и аз често се чудех как го прави. Попитах го един ден и той отговори: „Хората не са лоши нарочно. Може би просто имат лош ден и нямат майка и татко, които да ги прегърнат.“ Научен урок: Всеки има лоши дни и не всеки има кръг за подкрепа, към който да се обърне. Той ме научи да бъда добра с всички и да съм благодарна на тези, които мога да прегърна в лош ден.”
Кари Макичрън, изпълнителен директор, Sarnia, ON
Как да общуваме по наш собствен начин
„Дъщеря ми е аутист. Тя ме научи, че можем да съобщаваме нашите нужди, желания, любов, подкрепа и хумор без думи. Тя ме научи, че има сила в това просто да споделяте моменти, да обръщате внимание и да наблюдавате езика на тялото. Най-важното е, че тя ме научи, че няма един „правилен начин“ за общуване. “
Линдзи Роу Паркър, маркетинг и връзки с обществеността за малкия бизнес, Ричмънд, Вирджиния
Как да бъдем спонтанни
„Двете ми внучета ме научават на нещо всеки път, когато ги видя, и особено обичам да наблюдавам тяхната спонтанност в нетърпеливото изследване на играчка по различен начин. Докато те използват градивни елементи по креативни начини, които не са опитвали преди, очите им блестят от нетърпение и обнадеждени очаквания, напълно фокусирани върху това, което правят. С напредването на възрастта те ми напомнят да продължавам да бъда спонтанна и да продължавам да опитвам нови преживявания. Те ми напомнят да присъствам и да съм съсредоточен в сегашният момент, което е напълно естествено за тях. “
Джил Е. Шанкс BSN MCEd, изследовател и писател, Саскачеван. Канада
Как да съживим естествното си любопитство
„Един важен и ценен урок, който научих от едно дете, е колко любопитни са децата. Те се придвижват напред, за да опознаят света с лекота и свобода и привидно без страх. Това е естествен дар – желанието да знаем. Всички ние сме родени с него, но той се променя, когато порастваме и научаваме за страха. Страхът също може да бъде подарък. “
Майкъл Фийли, треньор в семинара, Карибския остров Саба
Как да останете устойчиви по време на предизвикателни моменти
„Осемгодишната ми племенница Кики е родена с рядък вид параплегия и неврологична неспособност да контролира ставите си. Тя може да ходи и дори да бяга на къси разстояния, но с големи трудности. И все пак никога не съм я чувал да се оплаква. Ръцете и краката й са пълни с ожулвания и натъртвания от непрекъснато падане, докато се опитва да се справи със способните си братя и сестри, и въпреки това тя моли баща си да сложи постелки в гаража, за да може да практикува гимнастика. Кики ме научи много за устойчивостта и благодарността. Тя има своите предизвикателства, но по някакъв начин успява да ги обърне, да сложи лъскави чифт обеци и да се появи с широка усмивка, за да преследва всичко, което желае.“
Лорна Боренщайн, главен изпълнителен директор и основател, Сан Хосе, Калифорния
Как да слушаме телата си
„Научих проницателен урок от тригодишната си племенница, докато я гледах цяла седмица. Виждайки нейните хранителни навици се изумих и забелязах, колко се различават от тези на повечето възрастни. Тя ми казваше, когато е гладна в най-необичайните моменти и когато й е достатъчно, нямаше начин да я убедя да яде повече. Децата са интуитивни същества по отношение на храненето, жизненоважно умение, което ние възрастните отдавна сме забравили поради определеното време за хранене, което обществото ни обучава в училищата, работната среда и различните философии за диети. Тя ми напомни, че трябва да намерим своя път към храненето като се свържем с нашето вътрешно дете и да позволим на телата ни да ни водят от това, от което се нуждаят. “
Стел Коомб-Хийт, специалист по преяждане и емоционално хранене, Мелбърн, Австралия
Как да спрем спиралата на тревогите
„Моите внуци се превърнаха в най-добрите ми учители. По време на пандемията те ме научиха как да минимизирам безпокойството. Губим толкова много време в притеснения за неща, повечето от които никога не се случват. Децата не го правят. Те са в техния свят, те не мислят напред. Те мислят за сега, живеят пълноценно. Притеснението може да бъде изтощително и изморително, което може да ни попречи да присъстваме истински. “
Ники Андерсън, програма за лидерство на жените, Бенедиктински университет, Лисъл, Илинойс
Как да отделим време за нашето благополучие
„Синът ми аутист ме научи, че всички се нуждаем от дни на психичното здраве. Още рано разбрах, че му трябват моменти, когато той контролира всяка част от деня си напълно спокойно. Ние ги наричаме „правя каквото искам дни“. Имаме ги около веднъж на два месеца. Децата ги очакват с нетърпение и аз се наслаждавам на почивката от налагането да спазвам правилата. Всички получаваме почивен ден и ползите за психичното ни здраве са големи. “
Жаклин Кер, главен изпълнителен директор на Me2We Moms, Сан Диего, Калифорния
Как да присъствате изцяло
„Винаги, когато трябва да пренасоча енергията си на възрастен и да почувствам чиста радост, се сещам за времето, когато децата ми бяха по-малки. Един от най-големите дарове да бъдеш родител е да гледаш как малките ти деца играят и откриват. Положителната енергия, чудото, любопитството и приключване с нещо, които са маркери на тези ритуали по време на игра, се отличават с факта, че те са изживени и им е приятно в момента. Няма преосмисляне, желание за утре или липса за вчера. Когато имам нужда от вдухновение, си спомням тези спомени и визуализирам, колко страхотно е чувството да си свободен, за да присъствам напълно. “
Ранди Левин, преходен житейски стратег, Ню Йорк / Ню Йорк
Източник: ThriveGlobal.com
Коментари (0)
Вашият коментар