Често „откриването“ на психични разстройства при децата се оказва трудно, тъй като този етап от живота на човека нормално е свързан с множество промени.
В допълнение симптомите, „издаващи“ настъпилите нарушения, могат да варират в зависимост от възрастта на детето. Освен това в много случаи мъниците се оказват неспособни да обяснят как се чувстват и защо се държат по конкретен начин.
Допълнителна пречка пред родителите се оказват множеството предразсъдъци по отношение на нарушенията в психичното здраве. Важна роля играят и опасенията, свързани с приема на лекарства, както и съпътстващите предизвикателства – разходи по терапията, липса на време, трудна логистика. Всички тези фактори могат да накарат родителите да се откажат от мисълта да потърсят специализирана помощ за детето си.
Често срещани психични проблеми при децата
Тревожни разстройства.
Изразяват се в постоянни страхове или тревоги, които им пречат да общуват с връстниците си, да ходят на училище и да се включват в типични за възрастта им социални ситуации. Сред най-често срещаните диагнози са социалната тревожност, общата тревожност и обсесивно-компулсивните разстройства.
Хиперактивност и дефицит на вниманието (ХАДВ).
Децата с ХАДВ могат да изпитват затруднения с концентрацията, да имат импулсивни поведенчески прояви, да демонстрират хиперактивно поведение. Възможно е и проявлението на комбинация от няколко проблема. ХАДВ трудно се идентифицира в предучилищна възраст, поради припокриването му с нормалното детско поведение през този период, за което са характерни повишената физическа активност и/или затрудненията в концентрацията. Тези прояви се превръщат в симптоматика, когато се наблюдават поне шест месеца без прекъсване и водят до продължително затруднение в няколко сфери от живота на детето едновременно: в училище, вкъщи и/или в общуването с околните.
Разстройства от аутистичния спектър.
Това са неврологични състояния, които обикновено се проявяват в ранното детство – преди навършването на третата година. Този тип разстройства предполагат различен тип затруднения, а едно от проявленията е свързано с проблемите, които малчуганите срещат в общуването си с други хора.
Депресия и други разстройства на настроението.
Депресията е продължително чувство на тъга и загуба на интерес, което пречи на детето да се изявява пълноценно в училище и да общува с други хора. Биполярното разстройство се характеризира с крайни настроения на еуфория и депресия, а емоционалните пикове са свързани с множество рискове за здравето и благополучието на страдащия.
Посттравматично разстройство.
Може да бъде описано като продължително състояние на тъга, тревожност, с проява на неприятни спомени, кошмари и разрушително поведение в следствие на насилие, обида, инцидент или друго травматично преживяване.
Шизофрения.
Това разстройство предизвиква объркване в мислите и възприятията, в резултат на което човек губи връзката си с реалността. Най-често се проявява по време на късните тийнейджърски години или между 20-ата и 30-ата година. Типичните проявления включват халюцинации, делюзии, нарушения в мисленето и поведението.
Хранителни разстройства.
Характеризират се със стремеж към изграждане на съвършено тяло, постоянни мисли за загуба на тегло и изграждането на опасни хранителни навици. Хранителните разстройства – например анорексия нервоза, булимия нервоза, хиперфагия – могат да предизвикат емоционална и социална дисфункция, както и да доведат до животозастрашаващи усложнения.
Кои са сигналните лампички за наличието на психично разстройство при децата?
Продължителна тъга (за период по-дълъг от две седмици);
Отказ или избягване на социални контакти;
Самонараняване или обявяване на желание за самонараняване;
Говорене за смърт или самоубийство;
Пристъпи на ярост или крайна раздразнителност;
Неконтролируемо поведение, което може да бъде опасно;
Драстични промени в настроението, поведението или личността;
Съществени промени в хранителните навици;
Загуба на тегло;
Проблеми със съня;
Чести пристъпи на главоболие или стомашни болки;
Трудности в концентрацията;
Промени в академичните постижения;
Нежелание за посещаване или бягство от училище.
Какво да направя, ако имам подозрения, че детето ми има психично разстройство?
На първо място – консултирайте се с педиатъра му или друго медицинско лице, което има отношение към развитието и състоянието на детето. Опишете поведението му и наблюденията си върху нещата, които Ви притесняват. Говорете с учителите или други възрастни, които са в контакт с него. Попитайте ги дали забелязват промени в поведението му. Консултирайте се с психолог – в учебното заведение на детето или друг – и обсъдете подозренията, които имате.
Коментари (0)
Вашият коментар