Петър Дънов за възпитанието на децата

Петър Дънов (1864–1944), наричан от последователите си Учителя или Беинсá Дунó, е български философ, основател на религиозно-философско учение, което се самоопределя като „езотерично християнство“ и окултизъм.

Учението е смятано от българската държава за религиозно и е регистрирано от Дирекцията по вероизповеданията като отделно вероизповедание. Това учение в България е известно под името дъновизъм, а последователите му са наричани дъновисти. Самият Дънов не одобрява наименованието „дъновисти“, а последователите му се самонаричат ученици на Всемирното бяло братство.

Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 година в село Хадърча, Варненско, тогава в Османската империя. Умира на 27 декември 1944 г. 

Вижте някои от най-мъдрите му думи за майчинството и възпитаването на дете.

Трябват училища, в които младежите да се възпитават как могат да станат строители на бъдещото общество.

В бъдеще, ако искате да възпитавате малки деца правилно, можете да ги възпитавате прекрасно с музика. Даже най-упоритите, най-своенравните деца можете да ги възпитавате с музика.

Дайте най-добри условия на детето. Кои са тия условия? Хранете го предимно с плодове. В новото училище ще учат децата как да се хранят, как да дишат и пр. Чистата храна е първата стъпка при възпитанието на децата. Храненето може да стане един метод за възпитание.

Не трябва да се казва на детето да не убива животните, не трябва да го морализираме; това е отрицателен метод и не действа възпитателно. Не, развийте у него любов към животните и тя ще определи линията на поведението му. То като приложи любовта, всичко друго ще дойде само по себе си.

Това дете, което къса главичките на цветята, после ще изхвърли майка си на улицата. При възпитанието на децата да им се обръща внимание, че и мушичките и птичките усещат болка като нас. Децата като разберат това, ще кажат: Добре, в бъдеще няма да им причиняваме болка. По този начин ги възпитавайте. Не им казвайте, че това е грях, че онова е грях. Те нямат опитност от греха.

Няма да се борим с лошите качества на детето, но ще поощрим добрите. Не трябва да внушаваме на детето, че не е паметливо, защото каквото човек мисли, такъв и става. Сега на детето се проповядва все отрицателната страна. Майката казва на детето: Няма да лъжеш, няма да крадеш. Тогава детето казва: Я чакай да се опитам да видя, какво нещо е кражбата. По-рано то може да не е крало или лъгало. Майка му казва: Да не лъжеш. Тогава детето казва: Да опитам, какво нещо е лъжата. Или пък му се казва: Не трябва да мразиш. Като кажеш на детето: Не бъди груб или: Не трябва да мразиш, то казва: Чакай да го опитам.

За да възпитавате хората, трябва да приложите Христовото учение - учението за любовта. Ако имате някое своенравно дете, направете опит с него и приложете метода на любовта. Обикнете това дете и никога не мислете за неговите отрицателни черти. Мислете, че то е добро, разумно, и ще видите, че след известно време то ще се поправи.

Любовта, приложена в образованието, е най-силният метод. Няма сила в света, която може да се противи на любовта. И най-упоритите деца отстъпват пред нея.

Забравяме, защото не обичаме. Когато обичаме, не забравяме. Това има голямо приложение във възпитанието.

Учете се да запазите детинските си черти, своята младост. Тя е едно божествено състояние. Не го осакатявайте. Само любовта запазва у човека детинските черти през целия живот.

За да не се натъкне противоречия, майката трябва да знае, че детето й не е нейно. То принадлежи на Бога.

Когато някоя майка роди дете, тя трябва да се обърне към Бога с молитвата: "Господи благослови моето дете. Запази го от всички злини и помогни да се развият и разработят всички дарби и способности,които ти си вложил в неговата душа."

Някоя жена казва: "Аз трябва да бъда майка!" Ако това, че ти трябва да бъдеш майка е достатъчно, тогава и птичката, и кравата, и вълчицата, и лъвицата са майки. Обаче какво разрешиха тези майки? Майката трябва да разреши въпроса на добродетелите, че като роди едно дете, да предаде и на него своите добродетели. Значи не е достатъчно жената само да бъде майка, но тя трябва дълбоко да разбира своето положение и да го използва разумно.

След раждането вътрешната връзка между детето и майката продължава, макар и по друг начин. Дете,което майка му не го е носила на ръце и не го е кърмила, губи нещо изключително ценно. Има връзка между етерните двойници на майката и детето. Затова детето не трябва да живее далеч от майка си до 14-годишната си възраст.

Оставете едно дете без майка и то огрубява. Ако живее петнадесет - двадесет години с майка си, тя ще му предаде малко деликатност. А тези, които са живели без майка, са малко по - груби, затова им се дават страдания, за да се облагородят. Когато някой страда, казвам: "майка ти е рано заминала, затова ти трябват страдания, за да се облагородиш. "Този е пътят за тези, които искат да се развият, да растат, да се повдигнат.

Някои жени нямат деца, защото не е трябвало да се женят или преждевременно са се оженили.

Прегръщането на бебето, особено от майката, е важно за неговото физическо и психическо здраве.

Едно дете, след като се е родило, майката трябва да знае колко минути да го държи на лявата и колко на дясната, когато го кърми. Да знае как да го къпе, какво да му говори, как да го вдига нагоре, как да го носи, от коя страна повече. Да не го държи много на коленете си, за да не стане лениво.

Виждали ли сте как майките люлеят децата си? Майките казват: "Нани,нани,майка", люлее детето си от ляво към дясно и от дясно към ляво и детето действително взима тази посока в живота си, към която майката се стреми повече.
Според Учителя движението наляво съответства на низходящия път на сърцето и чувствата, докато движението надясно - на възходящия път на ума.

Чрез своя ум и желания майка се свързва с детето си, докато е още в утробата й, там още тя дава насока на бъдещото му развитие.

По-магнетични от мъничките деца няма. Затова така ни привличат.

Една жена, щом е родила, щом е станала майка, тя трябва да кърми детето си със своето мляко и когато го кърми, трябва да живее чист живот, да не допуска отрицателни мисли и нищо не трябва да нарушава нейният мир. Тези кашички, които сега майките дават на децата си, не могат да дадат на детето това, което майчиното мляко съдържа. В майчиното мляко се съдържат ценни елементи и разумни сили, които в друга храна в никакъв случай не можете да намерите, в никакви млека.
Когато майката кърми детето си, трябва да е в най - хубаво разположение.

Децата отначало трябва да се хранят с много добра храна. За да може детето да се храни, майката трябва да има отлична мисъл, чувство и постъпки. Ако майката не мисли добре, ако майката не чувства добре и не постъпва добре, образува се една нечиста храна вътре в нейната гръд. Това дете още в началото майката го отравя със своите мисли и чувства. Тя отравя детето, без да иска.

В едно семейство, където има деца, бащата трябва да бъде образцов. Бащата не знае това и ще се скара с майката, а при всяко каране се образува отрова - това се отразява на децата, особено на бебета, които сучат.

Ако майката се тревожи и гневи по няколко пъти на ден и кърми дете, тя ще отрови това дете с млякото си.

До три години майката може да кърми детето си, но от четвъртата година нататък то трябва вече да дъвчи храната си.
Каквато храна употребява човек, такъв става. С каквото мляко се захрани детето, такива качества придобива. Всяко дете, което е захранено с майчиното си мляко, прилича на майка си. Под думите "майчино мляко" разбирам онова мляко, което съдържа в себе си качествата на любовта.

Когато детето се допира до гърдите на майка си, върху него оказва влияние не само млякото, което поглъща, но и магнетичната сила, която изтича ту от лявата, ту от дясната гръд на майката.

От майката изтича сила, която облагородява детето. Когато майката кърми детето си, тя трябва да има най-добро разположение.

Козето мляко е по-безопасно за децата и по-здравословно.