Мъдра притча: как да задържим тези, които обичаме

Можем ли да задържим някого, защото го обичаме? А ще остане ли този някой до нас, или ще ни напусне, ако такава е волята му? 

В следващите редове ви представяме една кратка, но много мъдра притча, която дава отговор на тези въпроси.

Един арабски халиф живеел щастливо със своята млада и красива съпруга. Когато обаче трябвало да замине на поход, сърцето му се свило от тревога и ревност. Как да остави прекрасната си жена?

Затова той извикал своя най-близък, везира, и му заръчал:

– Искам, докато съм на война, да заключиш жена ми в кулата. Заповядвам никой да не я пуска, докато не се върна у дома.

– Но тя ви обича, господарю! – възразил плахо везирът.

Халифът се усмихнал – явно неговият съветник никога не е обичал и не се е страхувал да не загуби любимата. Затова отвърнал:

– Аз също я обичам, но в нашата страна имаме една стара поговорка: „Дръж кучето си гладно и то винаги ще те следва. Охрани го добре и то рано или късно ще те захапе".

Спокоен, че жена му ще го чака в кулата, халифът тръгнал на война. Върнал се чак след шест месеца и веднага повикал везира, настоявайки да види жена си.

– Тя ви напусна, господарю – обяснил везирът. – Ваше Величество цитира една чудесна поговорка, преди да замине, но ние, арабите, имаме и друга, която може би сте забравил: „Ако вържеш кучето си с верига, то ще последва всекиго, който го отвърже".