В момента много хора спестяват пари, за да изпратят децата си в колеж. Много пари ще отидат за финансирането на бъдещите сватби, сдобиването с внуци или просто разноски за издържането на децата.
Аз? Да кажем, че моят живот не се побира в общопознатия модел.
Преди много години реших да нямам деца, за да мога да се посветя на изграждането на кариера и да увелича приходите си. Изборът, който изглежда необичаен за някои, ми донесе щастие и финансово благополучие.
На 51 години съм. Счетоводната ми работа ми носи годишно 6-цифрена сума и разполагам с всичкото време на света да преследвам своите страсти и да живея живота си по-най-добрия начин.
Ако се бях решила да слагам памперси и да отглеждам деца, нямаше да мога да се наслаждавам на настоящия си живот.
Много жени усещат естествения повик на майчинството. Смятам, че това е страхотно – светът се нуждае от толкова посветени майки, колкото му трябват.
Аз просто не принадлежа към тази група.
Това, което винаги съм знаела, е, че майчинството не е за мен
Когато бях на 9, тествах търпението на майка ми. Тя ми каза нещо, което много родители казват на своите деца по един или друг повод: „Надявам се да имаш деца като теб, когато пораснеш". Каза го със смях.
Спомням си как размишлявах още тогава, че не искам да бъда майка, когато порасна. Когато отвърнах по този начин на думите на своята майка, тя ме увери, че ще си променя мнението, когато порасна. Но аз не го направих.
Когато навърших 20 години, усетих, че майчинството не е за мен. Най-очевидната причина е, че просто не усещам привличане към идеята да имам деца. Освен това желанието ми за независимост и самооткриване натежа пред възможността за сдобиване с деца. Освен това ме плашеше огромната отговорност, която оглеждането на деца представлява.
Ще излъжа, ако не кажа, че финансите също изиграха роля за вземането на решението ми. Бях отгледана в стабилно семейство от средната класа в долната Сан Фернандо, Лос Анджелис. Моята работна етика бе оформена много рано.
Като тийнейджър ако исках да ходя по-често в мола или да разполагам с повече пари за забавления, а това означаваше, че трябва да бъда детегледачка и да работя след училище. Затова започнах да работя и след това похарчвах заработеното. Хареса ми.
В края на 80-те завърших Модния институт по дизайн и мърчандайзинг. След това прекарах част от 20-те си години в чудене какво искам от кариерата си.
Работата като личен асистент ме накара на осъзная, че имам умения за счетоводител. Затова започнах да се сдобивам със собствени клиенти. На 28 години стартирах свой собствен бизнес.
Оттогава насетне компанията ми се разрасна, изисквайки отмятане на тонове работа късно вечер и лични жертви, като отказване от уикендите и почивните дни, за да изградя бизнеса си. Хвърлих се в начинанието изцяло, поемах нови клиенти, наемах и обучавах служители и усъвършенствах уменията си.
Дори да исках да имам деца по това време, логистиката щеше да бъде кошмар.
Освен това се наслаждавах на времето с приятели навън, без да се тревожа, че трябва да се прибера при децата. Забелязвах, че семействата им им дават много, но за мен бе ясно, че като родител нямаше да усетя същото.
С това не искам да кажа, че решението ми да нямам деца не е свързано и с някои наистина сериозни лични моменти.
На няколко пъти бях близо до сключването на брак, но никога не направих последната крачка. В самото начало на връзките си обявявах, че нямам намерение да имам деца – но имах доста сериозни партньори, които мислеха, че могат да променят настройката ми, щом се влюбя в тях. Това доведе до повече от един случай на разбито сърце.
Макар родителите ми да не разбират решението ми да нямам деца, най-много ги смущава фактът, че съм необвързана. Майка ми продължава да ме кара да „понижа летвата на критериите си", за да си намеря съпруг. Истината е, че винаги съм била съгласна да сключа брак – просто не съм открила точния човек.
„Ако звуча така, сякаш не съм обмислила добре идеята за децата, това не е така. Това не е решение, което взех прибързано. То е резултат от дълъг процес на изследване".
Защо наистина не съжалявам.
Както се надявах, моето решение да се откажа от майчинството върви ръка за ръка с огромна финансова свобода. Освен че бизнесът ми се развиваше с пълна пара, имах възможност да инвестирам сериозно в страничен проект, който силно ме вълнува – да помагам на жени на средна възраст да се справят с хормоналните промени.
В този момент това беше все още проект, от който не печелех, но ми беше страст. За мен той беше проект, който си струва инвестицията. Ако трябваше да издържам деца, нямаше да имам възможност да заделям такива пари за страничен бизнес.
Отсъствието на деца ми позволи също така да инвестирам в себе си – в неща, които ме правят щастлива. Обичам редовно да ходя на спа с приятели и да се присъствам на семинари за личностно развитие. Те ми помогнаха да развия своя страничен бизнес.
След като навлязох в 50-те си години, пенсионирането започна да ме вълнува. Една умна финансова стъпка, която направих през 2005 г., бе да купя къща с 3 спални в Остин. Става дума за инвестиционен имот, намиращ се в удачен район. Отдадох го под наем, за да получавам допълнителен приход.
До този момент бях спестила 125 000 долара за пенсионирането си. Планът ми е да продължа да инвестирам в бизнеса си през следващите 2 години или повече. Ще продължа да пренасочвам пари към пенсионната си сметка.
Междувременно кредитите ми са малки по размер (по-малко от 1000 долара по една кредитка карта) и 10 000 долара в моята спестовна сметка за спешни случаи. И ако трябва да тегля чертата, моят счетоводен бизнес струва между 500 000 долара и 750 000 долара.
Не мислете, че с лека ръка се отказах от децата...
Когато бях на 40 г., имах сериозна връзка, която смятах, че ще ме отведе до брак, но партньорът ми наистина искаше да има дете. Затова се запитах дали не съм прибързала с решението си за децата. В крайна сметка осъзнах, че не мога да позволя на бял свят да се появи детето ми, когато не съм напълно сигурна. Връзката приключи.
Не мислете, че не обичам децата. Благословена съм с чудесни деца през живота ми. Моята племеница и племеник са истинска радост. Обичам да прекарвам време с тях и да ги гледам как растат.
В заключение ще кажа, че да нямам деца се оказа мъдро лично и финансово решение, което за мен е оправдано. Последвах сърцето си и се вслушах в интуицията си. Наистина харесвам човека, който съм сега. Вместо да инвестирам в семейство, аз инвестирах в себе си. Струваше си.
Автор: Бони Гейл
СНИМКИ: Unsplash
Коментари (0)
Вашият коментар