Първото млечно зъбче обикновено пониква към шестия месец на бебето. По-късно поникналите зъби са по-здрави, навремето са наричани „якокостни", „якоглави".
Според някои от поверията, когато на детето започнат да му растат зъби, близките му го къпят по-често и под възглавницата му слагат няколко гвоздея, та зъбите му да са здрави и трайни като тях.
Ето и още някои вярвания и обичаи, които са следвали нашите баби:
След поникването на първото зъбче, майката (или бабата) го потрива с игла, за да излезе по-бързо, а останалите зъбчета – да са прави като иглата и здрави като желязото – със свещта от кръщавката, с орехова черупка и стара сребърна пара.
Иглата се подарява на онзи, който го е видял пръв, или на момиче, което се учи да шие.
Който види зъбчето пръв, залепва пара на челото на детето и му подарява бяла ризка.
Детето се пошляпва по бузите с думите:
„От плесница да плачеш, от зъб да не плачеш". Същия ден в дома на детето се сварява царевица (или жито) и се раздава, за да са равни зъбите му.
Мястото на първото зъбче предсказва бъдещето на детето:
ако поникне на долния венец, животът му ще върви нагоре, а ако е на горния – надолу: ако между първото и второто зъбче има празнина, детето ще е късметлия; хубав живот го чака, ако поникнат два зъба едновременно.
При смяна на млечните зъби с постоянни,
първият паднал млечен зъб се увива в залък хляб и се хвърля на покрива на къщата или кошарата с наричането: „На ти сврако (мечко, горо, Господи), костен зъб, дай ми железен"; дава се на кучето или „се посява" в зелена ливада, за да е хубаво детето.
Смяната на млечните зъби с постоянни отбелязва края на детската възраст.
Текстът е част от енциклопедичната книга „Българска народна медицина" на академично издателство „Проф. Марин Дринов".
Коментари (0)
Вашият коментар