Думите на Йордан Радичков за младите семейства

Йордан Радичков (24.10.1929г. - 21.01.2004 г.) е писател, за когото правилата в художествената литература губят своята традиционна роля.

Той е създаващ алтернативи творец, затова и интересът към неговото творчество е толкова голям. Произведенията му са преведени на 37 езика и са издадени в 50 страни по света. Номиниран е 2 пъти за Нобеловата награда за литература.

“У нас сега много се говори, всички говорят. Казвал съм и друг път, че „сме въшлясали от думи".

Макар и да няма какво да си кажем, продължаваме да говорим. Може би от време на време трябва и да помълчим.

Но за какво да мълчим? Като приказваме, ние по-скоро се наддумваме като две комшийки, които се карат за това, че кокошката на едната влязла в двора на другата. Това е то примитивният селски парламент... Едно време хората не са били образовани, но са умеели да общуват... Едно време хората са умеели много неща.
Един човек, който е неграмотен, може да изкопае кладенец, да посее жито, да засади лозе, да направи вино, цървули за децата си, хурка на жена си, тъкачен стан. А самата жена може да изпреде, да изтъче, да изплете, да облече децата си.

Съвременната жена главно държи речи и поучава мъжа си. Мъжът също поучава жена си и накрая остават виновни децата, които получават по някой и друг плесник и отиват да си играят на двора. Един човек може да не е грамотен, но природно да е много надарен. Той е ренесансов човек, той сам може да построи къща и е пълен с всякакви умения.

За съвременните млади семейства

Съчувствам на всички млади семейства. Те имат трудности, защото децата станаха много трудни за отглеждане, и все по-често чувам понятието трудни деца. Едно време като че ли бяхме само деца. Предполагам, че има и трудни родители.

Има деца, които живеят в тежка среда, и обществото не трябва да остава безразлично към тях. Наблюдавам в градината хора, които разхождат кучета и деца. Виждам колко много бият децата. Кучетата не бият, но децата бият. Децата изтърпяват много наказания и вкъщи.

Малките са като ангелчета, но ние понякога безпардонно и грубо оскубваме крилата им. Насилието сега е навсякъде, то се разпростря и върху децата... Ако ние, възрастните, сме прежалили себе си, нека пожалим поне децата.”

Из интервю на Радичков за в-к „Континент", август, 1995 г.

„Събрани съчинения. Интервюта. Том 11", Йордан Радичков, Изд. НИКЕ, 2020 г.