Детето ми е обект на тормоз в училище. Какво да правя?

Приемете тормозa в училище серизоно и се намесете бързо, за да помогнете на детето си.

Изслушайте го и говорете с него за проблема. Покажете загриженост. Потърсете помощ от учителя, колкото е възможно по-бързо. Подкрепете емоционално малчугана вкъщи и му помогнете да разработи стратегии за справяне с отношението към себе си.

Тормозът може да е унищожителен за увереността и самочувствието на детето. Затова не пренебрегвайте ситуацията, дори да ви изглежда незначителна. Малчуганът се нуждае от напътствия, любов и подкрепа, както у дома, така и в училище. Той има нужда също така да знае, че ще работите съвместно с учителя, за да предотвратите подобни случки в бъдеще.

На първо място останете спокойни – дори да сте притеснени, ядосани или разстроени, фокусирайте се върху намиране на решение като изберете спокоен и позитивен подход.

Говорете с детето за тормоза - това е от съществено значение и ще ви помогне да разберете какво се случва. Спокойните и загрижени разговори ще му помогнат да се почувства обичано и подкрепяно.

Ето няколко ключови насоки:

- Слушайте – отдайте на детето пълното си внимание; задавайте прости въпроси и изслушвайте отговорите. Задавайте допълващи въпроси като „Какво се случи след това?" и „Ти какво направи тогава?"
- Останете спокойни – това е възможност да покажете на детето как се решават проблемите.
- Покажете на детето, че е нормално да се чувства разстроено в такава ситуация.
- Уверете се, че детето знае, че няма вина за случилото се. От помощ ще бъде да му обясните защо някои деца тормозят другите – например: другото дете може да има проблем, с който не може или не знае как да се справи; може да копира чуждо поведение; може да не е научено как трябва да се държи.

Следващата стъпка е да покажете на детето, че сте загрижени и ще му помогнете:

Съгласете се, че има проблем – можете да кажете: „Не е нормално някой да се държи така с теб."
Благодарете на детето, че е споделило с вас проблема, за да го насърчите да го прави и в бъдеще. Можете да кажете: „Радвам се много, че ми разказа за това".
Ясно покажете, че ще помогнете – например: „Нека да помислим какво можем да направим, за да се подобрят нещата."
Ако детето иска да се справи само с проблема, обсъдете с него какви стратегии може да използва и определете кратък период, за да видите дали ще успее.

Говорете с учителя насаме - представете спокойно проблема, обсъдете ситуацията и поискайте съдействие.

Помогнете на детето да усвои техники за справяне с тормоза. Това ще подобри самочувствието му и ще предотврати подобни ситуации в бъдеще. Когато детето се изправи срещу този, който го тормози и му говори спокойно, то показва, че това което другият прави всъщност не работи. Затова насърчавайте го:
Да се опитва да действа все едно не е впечатлено или засегнато
Да се държи уверено, дори да не се чувства така
Да казва спокойно и твърдо „Не!"
Да използва т.нар. техника „замъгляване" – непряко съгласяване с обидните или негативни неща, които чува за себе си

Да говори с учителя или друг възрастен от персонала (педагогически съветник, психолог и др.)

Да се отдалечи от детето, което го тормози
Можете вкъщи да се упражнявате с детето.

Ето няколко добри предложения:

Учете детето да отстоява границите си - това включва да казва как се чувства и защо се чувства по този начин. Учете го да се държи спокойно и да говори с уверен глас. Например: „Ядосвам се, когато ме наричаш така. Имам си име. Искам да се обръщаш към мен с истинското ми име."

Разигравайте различни сценарии - роолевата игра е чудесен начин да изградите увереност и да помогнете на детето да се справя с предизвикателствата. Вие можете да играете този, който го тормози, а то да практикува различни отговори, докато се почувства уверено. Учете го да говори със силен и твърд глас – хленченето и плачът само насърчават тормоза.

Подгответе списък с отговори, които да са кратки и директни, но не антагонистични. Например: „Остави ме", „Отдръпни се", „Това не беше много мило." Учете детето да дава бързи отговори, с което да изненадва или обезоръжава другото дете. Ключът е отговорът да не принизява, защото това влошава ситуацията. Възможен отговор е също съгласяване с думите на другото дете – например, ако е обиждано, че е дебело, то може да каже: „Да, имам нужда от повече тренировки", след което да се отдалечи с увереност.
Тренирайте използването на рутинни отговори като „ОК", „Както и да е", „Няма значение", с което детето да покаже, че не се притеснява. Важно е да не плаче и проявява слабост пред насилието.

Подобрете езика на тялото – учете детето да ходи и говори по начин, по който изглежда по-уверено. Също така да гледа право в очите събеседника, дори, ако той/тя я разстройва. Можете да практикувате следното просто упражнение – накарайте детето да ви гледа право в очите, колкото може по-дълго.

Упражнявайте се да изразявате различни емоции – правете тъжно, ядосано, смело, заинтересовано, щастливо изражение и учете детето да „превключва" на „смело", когато е разстроено. Помнете, че как изглеждаш пред насилника е по-важно от това какво казваш.

Помогнете на детето да изгради самоувереност – насърчавайте извънкласни занимания, хобита и различни социални ситуации. Говорете за уникалните му способности и качествата, които притежава и с които се гордеете.

Обяснете на детето какво не помага в подобна ситуация – да отвръща с насилие, да тормози на свой ред, да игнорира поведението на отсрещния, да не говори за проблема

Говорете с родителите на другото дете – ако ситуацията продължава дълго време, потърсете разговор с родителите на другото дете. Важно е да подходите спокойно и конструктивно и да се опитате да намерите решение.

Когато има ситуация на тормоз, няма общовалиден отговор – от голямо значение е възрстта на детето, както и конкретната ситуация. Акцентирането върху силните страни и насърчаването на добри взаимоотношения обаче може да подобри неговото самочувствие и да засили увереността му. А това от своя страна ще предотоврати тормоз в бъдеще.