Да възпитаме дете със самочувствие - как?

Самочувствието започва да се развива още в детска възраст. Случва се бавно с течение на времето.

Може да започне да се развива само когато детето се чувства сигурно, обичано и прието. Може да започне, когато бебето получи положително внимание и любяща грижа.

Тъй като малчуганите растат, те са в състояние да правят някои неща сами. Чувстват се добре за себе си, когато могат да използват новите си умения. Самочувствието им расте, когато родителите обръщат внимание, оставят детето да опита, усмихват се и показват, че се гордеят.

Докато децата растат, самочувствието също може да расте. Всеки път, когато децата опитват неща, правят неща и научават неща, може да бъде шанс за нарастване на самочувствието. Това може да се случи, когато:

· постигнат напредък към поставената цел

· научават неща в училище

· сприятеляват се и се разбират

· усвояват умения - музика, спорт, изкуство, готвене, технически умения

· практикуват любими занимания

· помагат, дават или бъдат мили

· получават похвала за добро поведение

· усилено се опитват в нещо

· правят неща, в които са добри и се наслаждават

· са част от другите

· се чувстват разбрани и приети

· получат награда или добра оценка, която знаят, че са заслужили

Когато децата имат самочувствие, те са уверени, способни и се усещат приети такива, каквито са.

Как родителите могат да подпомогнат този процес?

Помогнете на детето си да се научи да върши неща.

На всяка възраст има нови неща за научаване. Дори в най-ранното детство да се научи да държи чаша или да прави първи стъпки предизвиква усещане за майсторство и наслада. Докато пораства, неща като да се научи да се облича, да чете или да кара колело са шанс за нарастване на самочувствието.

След това ги оставете да правят каквото могат, дори и да правят грешки. Уверете се, че детето ви има шанс да учи, да опитва и да се чувства гордо. Не правете новите предизвикателства твърде лесни или твърде трудни.

Хвалете детето си, но го правете разумно.

Разбира се, добре е да хвалите децата. Вашата похвала е начин да покажете, че сте горди. Но някои начини за похвала на децата всъщност могат да имат обратен ефект.

Ето как да го направите правилно:

Не прехвалвайте! Похвала, която не се чувства заслужена, не е вярна. Например да кажете на дете, че е играло страхотна игра, когато то знае, че не е така, е празно и фалшиво. По-добре е да кажете: „Знам, че това не беше най-добрата ти игра, но всички имаме такива дни. Гордея се с теб, че не се отказваш". Добавете вот на доверие: „Утре отново ще се върнеш в играта си".

Похвалете усилията.

Избягвайте да фокусирате похвалите само върху резултати (като получаване на отличен) или фиксирани качества (като например да бъде умен или атлетичен). Вместо това предлагайте повечето от вашите похвали за усилия, напредък и отношение.

Например: „Работиш усилено по този проект", „Ставаш все по-добър и по-добър в тези правописни тестове" или „Гордея се с теб, че се учиш да свириш на пиано — наистина си постоянен в това". С този вид похвали децата полагат усилия в нещата, работят за постигане на целите и опитват. Когато децата правят това е по-вероятно да успеят.

Бъдете добър модел за подражание.

Когато полагате усилия в ежедневните задачи (като приготвяне на храна, миене на чиниите или почистване), вие давате добър пример. Вашето дете се научава да полага усилия, за да върши домашна работа, да подрежда играчки или да оправя леглото.

Моделирането на правилното отношение също е от значение. Когато изпълнявате задачите весело (или поне без мрънкане или оплакване), вие учите детето си да прави същото. Когато избягвате да бързате в работата и се гордеете с добре свършеното, вие учите и детето си да го прави.

Избягвайте суровите критики.

Посланията, които децата чуват за себе си от другите, лесно се превръщат в начин на самоусещане. Острите думи („толкова си мързелив!") са вредни, а не мотивиращи. Когато децата чуят негативни послания за себе си, това вреди на самочувствието им.

Проявявайте търпение.

Съсредоточете се върху това, което искате да направят следващия път, а не върху онова, което не са успяли да свършат днес. Когато е необходимо, покажете им как.

Фокусирайте се върху силните страни.

Обърнете внимание на това, което детето ви прави добре и което му харесва. Уверете се, че има шанс да развие тези силни страни. Съсредоточете се повече върху предимствата, отколкото върху недостатъците му, ако искате да му помогнете да се чувства добре със себе си. 

Нека децата помагат и дават.

Самочувствието расте, когато децата виждат, че това, което правят, има значение за другите. Те могат да помагат у дома, да правят допълнителни проекти в училище или да направят услуга на брат или сестра. Помощните и любезните действия също изграждат самочувствие и увереност.