Скъпи Дядо Коледа, дай на децата повече време да бъдат деца

Скъпи Дядо Коледа, приятелите ми ме накараха да ти пиша. Трябва да ти призная, че не знаех как точно да започна.

Може би, защото, подобно на повечето възрастни, ми е неловко да те моля за каквото и да било – все пак времето ни с теб отдавна отмина.

Сега ние сами си купуваме подаръците, сами контролираме съдбите си, поемаме отговорност за нашите действия и живеем в свят, който сами създадохме. Затова не ни е работата да те молим да помагаш с околната среда, кризата с бежанците и войните. Господ ни е свидетел обаче – нуждаем се от цялата помощ, която можем да получим във връзка с тези сътворени от хората проблеми.

Естествено, не е като да не си състрадателен и изпълнен с веселие. Страхотен си. Въпреки, че костюмът ти е оцветен по различен начин според различните корпорации и си обявен за незаконно роден, за да можеш да олицетворяваш един полудял материализъм. Нищо, че произходът ти вероятно се крие в някой езически друидски ритуал, отдалечен мисловно на хиляди километри от желания от типа на левитиращи скейтбордове. Онези възрастни, които по един циничен начин изтъкват всичко това, след като някога са вярвали в теб, губят времето на всички.

Защото ти не си за тези възрастни. Ти си за децата. Децата, които се нуждаят от малко магия в свят, където границите между невинността и отговорността, между игривото въображение и студените препятствия, поставени от възрастните, постепенно се скъсяват.

Точно затова се обръщам към теб за помощ. Дай на децата повече време да бъдат деца. Удължи моментът на тази магия, на тази игривост. Разсей ги от реалностите на този полудял свят, за да могат да се смеят без дъх, а не се давят от сълзи.

Обърни внимание особено на онези, които се грижат за семействата си, страдат от някаква болест, изпитват глад, живеят в бедност. Особено на онези, които се крият в сгради, докато над главите им валят бомби, или треперят от страх и студ, натъпкани в лодка, с която да избягат от екологична катастрофа или война. Моля те, помогни световете им да бъдат озарени с радост и надежда.

Като се замисля, тази година въобще не бе лека за теб. А ако се замисля наистина сериозно, ми се струва, че моето желание да получа лазерен меч (между другото, никога не съм искал подобно нещо) не е съизмеримо с контролирането на времево-пространствения континуум и удължаването на детството.

Ти обаче всяваш почуда и благоговение у онези, които пишат писма до теб и си лягат с надеждата, че по изгрев слънце ще получат подарък. Вдъхновяваш доброто поведение и, поне доколкото си спомням, стимулираш отчаяните опити на хората да заличат лошото си поведение в последния момент. Отдели миг от времето си и онези милиони хора, които искат да ти напишат писмо, но не могат, защото са неграмотни. Чуй думите им и им дай възможността и времето да се научат на четмо и писмо, за да могат да водят по-добър живот и да избягат от тази нищета.

Малко ми е жал за теб. Предполагам сторих точно онова, което казах, че няма да направя. Помолих те да помогнеш в решаването на проблемите на възрастните, да облекчиш някои от най-големите ни тревоги, свързани с децата. Обещавам да ти оставя повечко портвайн и пай с кайма.

С много обич,

Бенедикт.

P.S. Може ли да си получа светлинния меч вече, моля?

автор: Бенедикт Къмбърбач /британски актьор/