Всяко от тях носи дрянова пръчка – кофръжалка или коледница. А всяка стопанка посреща коледарчетата със сито, пълно с пшеница. Тя посипва момчетата със семена, докато те удрят тояжките си по прага и благославят: "Да се роди, да се роди, дето рало ходи и дето не ходи!"
През деня мъжете колят прасета, а жените месят хлябове, готвят постни ястия и варят жито за Бъдни вечер.
Задължение на домакина е да отсече дебело дъбово или крушово дърво, което ще гори в огнището през цялата нощ. Това дърво се нарича бъдник и символизира Младенеца, който ще се роди в коледната нощ.
Стопанинът внася тържествено бъдника вкъщи с думите: "Славите ли млада Бога?" "Славим, славим, добре си дошъл!" - отговарят жените и момите.
В миналото бъдникът се е "обличал" в бяло ленено или памучно платно и се е миросвал.
След като веднъж се запали, огънят на коледното дърво се поддържа непрекъснато. Неговата пепел се запазва, защото се смята за надарена с необикновено голяма магическа мощ. С нея стопаните ръсят градините и нивите за плодородие.
Върху празничната трапеза стопанката поставя най-напред божичника - обредният хляб. Той е замесен с мълчана вода, налята мълчешком от момата или младата булка в семейството, а брашното е пресято през три сита. От тестото се оформят купните на нивата и домашните животни. След това на трапезата се слагат и останалите блюда – колкото повече ястия има, толкова по-богата ще е годината.
Под трапезата стопанинът разстила слама, която се асоциира със сеното в яслата на новородения Христос. Тази слама се запазва, за да се постави в градините и под плодните дръвчета, за да раждат повече.
След като трапезата е подредена, най-възрастният в семейството взема палешника от ралото, поставя в него няколко въглена и тамян и прекадява софрата, стаите, оборите и двора. После оставя палешника с няколко въглена под водника или зад вратата. (Па̀лешник е желязната част на плуга, която разорава почвата.)(Водник е кът за съхранение на вода в старите български къщи.) Въглените се наричат за лозята, нивите, бостаните и домашния добитък. На другия ден домакинята гледа кой въглен е угаснал – знак за добра реколта.
Преди да започне вечерята, стопанинът взема с две ръце обредния хляб и го повдига високо над главата си, като благославя: "Да се ражда пшеница под път и над път, класовете да станат като лъжици, а зърната като дренки! Да се ражда гроздето, ечемикът и царевицата! Да се плодят агнетата, козите и кравите! Дядо Боже, ела ни на гости да вечеряме заедно!" После разчупва хляба. Една част поставя пред домашната икона, друга дава на добитъка, а останалото се изяжда от семейството.
Ако някое от децата кихне по време на вечерята, стопанинът му обещава едно агне.
Източник: Български народен календар, Р. Попов, С., 2006
Коментари (0)
Вашият коментар