Историята на коледната елха

В древен Египет е имало обичай домът да се украсява с палмови клонки в последния ден от годината.

Китайците и древните жители на Юдея също са имали подобни традиции. Скандинавците са декорирали къщите и плевните си с вечнозелени растения.

Красивата елха се е превърнала в символ на Коледните и Новогодишни празници. Каква обаче е нейната история?

Викингите вярвали, че именно тези растения са обещание за завръщането на пролетта след студената зима. Римляните украсявали дръвчета със свещи и дребни предмети по време на тържествата в чест на бог Сатурн. Келтите слагали по дъбови клонки плодове в чест на боговете на жътвата.

Историята на Коледната елха е дълга и оспорвана. Едни вярват, че традицията води началото си от езическите празненства, други твърдят, че е чисто християнски обичай.
Една от легендите е свързана с бенедиктинския монах Св. Бонифаций, почитан като апостол на Германия. Проповядвайки християнството, той използвал елхово дърво и неговата триъгълна форма като аналогия на Светата Троица - Отца, Сина и Светия Дух.

Той изнесъл коледна проповед пред германските друиди в град Гайсмар. Езичниците смятали дъба за свещено и неприкосновено дърво. Монахът събрал друидите около един дъб и го отсякъл. Дървото паднало и смачкало цялата растителност около себе си, с изключение на една малка ела. Така Бонифаций убедил насъбралите се хора, че оцеляването й е чудо и че това е "божественото дръвче".

През ХVI в. коледната елха постепенно се превърнала в традиция за Германия. През 1561 г. в страната бил обнародван и специален закон, според който "всеки гражданин не може да има в дома си за Коледа повече от едно дръвче, и то с размери не по-големи от осем стъпки".

Легендата, според която основателят на Протестантското движение Мартин Лутер е създателят на Коледното дърво, също е доста разпространена. В една зимна нощ, вървейки през гората, той вижда как звездите блещукат между клонките на дърветата, сякаш са украсени с безброй свещи.

Възхитен от гледката, Мартин Лутер отсича една елха, която отнася на децата си у дома. Заедно, цялото семейство поставя свещички между клонките и дълго се любува на красотата на сияещото дръвче.

През ХVІ в. навлизат нови мотиви в украсата на Коледното дърво. В Германия се появяват Коледни базари, където се предлагат подаръци, храни и дребни украшения, които да се поставят върху елхите.

Гирляндите започват да се използват за украса през ХVІІ в. Според легендата една бедна вдовица много искала да зарадва децата си за Коледа. Затова им украсила елха. През нощта обаче няколко паяка изплели своите мрежи между клонките на дръвчето. Когато сутринта децата видели паяжините, решили да ги оцветят в сребристо, за да не се разстрои майка им. Всъщност гирляндите за елха започват да се произвеждат в Германия, като се използва истинско сребро, от което се изтеглят тънки нишки.

От Германия коледната елха е пренесена в Англия, но доста по-късно става традиция, тъй като англичаните не били в особено топли отношения с немската монархия.

По време на войната в Америка, Хесенските войници, които били на английска служба в Северна Америка, запознават американците с обичая на Коледните празници да се украсява дърво.

През ХІХ в. настъпва истинска революция в украсата на Коледната елха. Започват да се произвеждат стъклени топки с разнообразни цветове и хартиени гирлянди. Малко бяло ангелче или звезда каца на върха на елхата. Родителите започват да оставят под елхата подаръци, с които да зарадват децата си на празника. През 1882 г. американците патентоват електрическите лампички.

С навлизането на елхата като неизменен елемент от Коледните празници се появява и проблемът с изсичането на дърветата и нарушения природен баланс. Това налага производството на изкуствени елхи. Първата такава елха е произведена от гъши пера в Германия. Малко след това предприемчива американска фирма за четки започва производството на изкуствени дръвчета по същата технология.