Кога да започнем да учим децата на учтивост?

Може би учтивостта е най-лесната за обяснение и обучение, тъй като се срещаме с нея от най-ранно детство. Това е добродетел, в която ни обучават нашите родители и нашите учители.

Тя се състои от правила за учтиво поведение, социални споразумения, които са валидни за даденото общество, действия, думи и начин на говорене, които са възприети за културни и социално приемливи норми.

Добре е да може да разграничаваме учтивост от уважение. Първото може да бъде външната форма на второто, като уважението винаги има по-дълбок вътрешен смисъл.

Кога да започнем да учим децата на учтивост?  Колкото по-рано, толкова по-добре.

Можем да започнем да учим едно 3-годишно дете на вежливи думи, като "благодаря", "моля", "заповядай", например.

Когато то стане по-голямо, започваме да го учим да отстъпва място, ред, играчка на друго дете. Споделянето е част от учтивостта и уважението.

Спазването на правилата от наша страна, като възпитатели и модели на поведение, е това, което нашето дете вижда и запомня.

Можем всяка секунда да му напомняме да казва учтиви думи, да отстъпва реда и играчките си, но ако самите ние не го правим, това просто няма да се получи и при него. То копира нашето отношение и поведение.

Важно е да помним, че на детето са му необходими помощ и навигиране в добродетелите. Общоприето е да се счита, че учтивостта е една от първите добродетели, които семейството преподава на своето дете. Не случайно казваме, че първите седем години в живота му са изключително важни.

Най-важното в обучението и практикуването на една добродетел е постоянството. Необходимо е това да се случва ежедневно и при най-различни ситуации, за да стане механизъм, който детето, вече като оформена личност ще следва в своя живот на възрастен.

Съществуват основни постулати, твърдения, които е важно да обясним на нашите деца още в ранно детство. Някои от тях са:

За да получиш, трябва да дадеш.
Отнасяй се с другите, както искаш те да се отнасят с теб.
Усмихвай се, за да ти отвърнат с усмивка.

Какво още можете да направите?

Демонстрирайте уважително отношение. "В общи линии ние самите не се отнасяме към децата си с уважението, което изискваме от тях", казва Джери Уайкоф, психолог и съавтор на книгата "Двадесет добродетели, на които можете да научите вашето дете". "Объркваме се, защото често възпитанието ни приравнява уважение със страх. "Аз наистина уважавах баща си, защото знаех, че ще ме удари, ако..." – това не е уважение, а страх. Вместо това, започнете с изслушване. Може да е доста трудно да чакате търпеливо, докато малкото дете каже каквото има за казване, но си заслужава. Слезте да неговото ниво, погледнете през неговите очите и му покажете, че ви интересува това, което то ви казва. Това е най-добрият начин да го научите и то да ви слуша също толкова внимателно.

Научете го да отговаря учтиво. Детето ви може да покаже внимание и уважение към околните чрез добри маниери. Веднага щом проговори то може да бъде научено да казва "моля" и "благодаря". Обяснете му, че ще му помагате когато е любезно с вас, а не когато ви командва. И отново да проявявате същото уважение към него има по-добър ефект отколкото да му изнасяте лекции. Казвайте редовно "моля" и "благодаря" на детето си и то ще научи, че тези фрази са част от нормалната комуникация както в семейството, така и в обществото.

Избягвайте прекомерните реакции. Ако детето ви удря или ви нарича "глупак", опитайте да не се огорчавате (в края на краищата, вие си знаете, че не сте такива). Дете, което иска да предизвика реакция ще издържи на всяка неприятност само и само да ви накара да избухнете. Вместо това, погледнете го право в очите и му кажете спокойно, но твърдо: "В това семейство не удряме и не говорим по този начин". След това му покажете как да получи това, което иска с подходящо поведение: "Когато искаш да си поиграя с теб, помоли ме учтиво. Кажи: "Мамо, искам сега да дойдеш и да ми прочетеш приказка".

Очаквайте несъгласие. Животът би бил далеч по-лесен, ако децата ни се съгласяваха щастливо с молбите ни, но това не е в човешката природа. Опитайте да запомните, че когато детето не изпълнява заповедите ви, това не е защото не ви уважава, а защото е на различно мнение.
Научете го, че ще е далеч по-добре за него ако спре да се изразява неуважително ("Ти никога не ме водиш в парка, лоша майка такава!"), а вместо това се научи да казва положителни неща в молбите си ("Може ли да идем в парка, след като напазаруваме?"). С напредването на езиковите умения на детето то само ще успява да моли учтиво – а дотогава го учете като просто му предоставяте необходимите изрази.

Поставете ограничения. "Един от най-добрите начини да покажете уважение е да бъдете едновременно учтиви и твърди във възпитанието", казва Джейн Нелсън, специалист по възпитанието и съавтор на "Позитивна дисциплина за детето между 3 и 5 години". "Да сте любезни показва уважението ви към детето, а да сте твърди показва отговорност към това, което трябва да бъде направено". Така че ако детето ви изпадне в истерия насред супермаркета и нито една от тактиките ви да се справите не даде резултат, какво ще направите? "Не грубо, но твърдо го изведете до колата и седнете и четете вестник, докато избликът премине", съветва Нелсън. След това му кажете спокойно: "Сега си готово да опитаме отново" и се върнете в магазина. По този начин то би трябвало да научи, че тръшкането не променя факта, че пазаруването трябва да бъде направено.

Хвалете учтивото поведение. Хвалете колкото може повече учтивото държание. Но бъдете съвсем конкретни. "Похвалата трябва да описва подробно похваленото поведение", подчертава Уайкоф. "Често ние казваме просто "много си добър/добра" или "браво на теб". Вместо това кажете: "Благодаря ти, че каза моля, когато искаш нещо" или "Благодаря ти, че изчака след другите деца да дойде твоят ред да си получиш сладоледа". Формулирайте ясно похвалите и детето ще види, че усилията му си заслужават и са оценени.