Франц Кафка (1883–1924) e един от най-бележитите писатели на миналия век. Философията му се основава на екзистенциализма, подчертавайки целта на човешкото съществуване.
Днес ви представяме една кратка, но много трогателна история за момент от живота на самия Кафка - тази за малкото момиченце в парка и неговата изгубена кукла.
40-годишният бохемски романист и писател на кратки разкази Франц Кафка, който никога не се бил женил и нямал деца, се разхождал из берлинския Щеглиц парк, когато срещнал малко плачещо момиченце, загубило любимата си кукла. Решили заедно да търсят куклата, но уви, не я намерили. Тогава Кафка предложил на момиченцето да се срещнат на следващия ден и да потърсят отново.
На следващия ден, когато пак не успели да открият изгубената играчка, Кафка дал на момиченцето писмо от куклата, в което пишело: „Моля те, не плачи. Тръгнах на пътешествие, за да видя света. Ще ти пиша за всички мои приключения."
Така започнала тази трогателна история, продължила до самата смърт на писателя.
Когато се срещали, Кафка четял на момичето изящно композираните писма, описващи вълнуващите приключения на любимата му кукла, които то намирало за очарователни.
Най-накрая Кафка прочел писмо, в което куклата „пишела", че се е завърнала в Берлин. Тъкмо в тоя ден, писателят дал на своята малка приятелка куклата, която й бил купил. „Тя никак не прилича на моята кукла", казало момичето, а Кафка й подал писмото, прикрепено за играчката, което обяснявало: „Пътешествията ме промениха."
Момиченцето прегърнало новата си кукла и се прибрало с нея у дома. Година по-късно Кафка починал.
Много време след това, порасналото момиче открило писмо, скрито в незабележима цепнатина в куклата. Тънкото писъмце, подписано от Кафка, гласяло: „Всичко, което обичаш, навярно ще бъде изгубено. Но накрая любовта ще се завърне преобразена."
Коментари (0)
Вашият коментар