Буда: Всеки мъж има четири съпруги и всяка жена - четирима съпрузи

Сидхарта Гаутама Буда не е месия или пророк, който действа като посредник между Бог и Човека. Той достига до своите идеи чрез разсъждения, а не в резултат на божествено откровение.

Буда се занимава главно с въпроса за целта на живота, което на свой ред включва изследване на концепциите за щастие и "добър живот". Негови са идеите за "Среден път", "Осмократен път", "Колело на Дхарма" и мисълта "Вие ставате това, което мислите". В една от своите проповеди Буда разказва следната история: 

Живял някога един човек, който имал четири жени. Ала стана­ло тъй, че заболял тежко и усетил, че краят му е близък. Пред прага на смъртта се почувствал много самотен, та помолил първата си жена да го съпроводи в отвъдното.

– Скъпа ми съпруго – казал й, – обичал съм те и денем, и нощем. Грижих се за теб през целия ни съвместен живот. Сега, когато съм на крачка от смъртта, те моля да дойдеш с мен там, където отивам.

Очаквал тя да се съгласи. Ала ето какъв бил отговорът й:

– Скъпи ми съпруже, знам, че винаги си ме обичал. Ала ти скоро ще напуснеш този свят. Време е да се разделим. Сбогом, мили мой.

Повикал тогава той край смъртния си одър втората си жена и също я помолил да го съпроводи в смъртта.

– Втора ми съпруго – казал й, – знаеш колко много те обичах. Често се боях, че може да те изгубя, защото винаги съм бил привързан към теб. Скъпа моя, умолявам те да дойдеш с мен.

– Драги ми съпруже, първата ти жена отказа да те придружи в смъртта. Защо бих те последвала аз? Ти ме обичаше само заради себе си.

Призовал той сетне третата си жена и също я помолил да му стане спътница към отвъдното.

Тя се просълзила, но рекла:

– Мили съпруже, жалея заради теб и тъжа заради себе си. Ето защо ще те изпратя до гроба. Дотам се простира дългът ми към теб.

Тогава човекът си припомнил, че има и четвърта жена. За нея не го било много-много грижа приживе, дори се държал с неприязън и като към робиня. Извикал я, макар да бил сигурен, че тя на свой ред ще му откаже. За негова почуда тя откликнала на молбата му.

– Скъпи ми съпруже – казала, – ще дойда. Каквото и да се случи, решена съм да бъдем заедно вовеки. Не мога да се разлъча от теб.

И ето какво добавил Буда:

– Всеки мъж има четири съпруги и всяка жена – четирима съпрузи. Първата „съпруга" е нашето тяло. Обичаме тялото си денем и нощем. Сутрин си мием лицето, обличаме се, обуваме се. Даваме храна на тялото си. Грижим се за него. Но за жалост в края на живота тялото, „първата съпруга", не може да ни последва в отвъдния свят. Преди последното издихание лицето ни бледнее, напуска ни лъчезарната жизненост. Колкото и да се суетят около нас нашите близки, колкото и да се окайват, полза няма. Тялото бива изгорено и остава само пепел. Такова е неговото предопре­деление.

Втората „съпруга" са материалните неща, пари, собственост, слава, обществено положение, сан и пост, към който сме се стремили. От тези притежания ние биваме изтръгнати. Приживе се боим, че ще ги изгубим, и желаем все повече да ги умножаваме. Няма граници ламтежът към блага. Но в края на живота ни тези неща не могат да ни последват в смъртта. Каквито и богатства да сме натрупали, налага се да ги загърбим. И ако приживе смятаме, че сме постигнали благосъстояние, това е илюзия. Дошли сме на този свят с празни ръце – с празни ръце сме и в смъртта. Не можем да задържим богатството си след кончината, точно както втората жена казва на съпруга си: „Ти ме обичаше само заради себе си. Време е да си кажем сбогом.

Третата „съпруга"... Всеки има трета съпруга. Това са отноше­нията с родители, сестри, братя, роднини, приятели, с обществото. Те ще ни съпроводят до сетната обител със сълзи в очите, скръбни и топлосърдечни. Но да ни придружат по-нататък, не могат.

И тъй, ние не можем да бъдем зависими нито от тленното си тяло, нито от притежанията си, нито от близките и обществото. Родени сме в самота и в самота ще умрем. Никой не ще ни съпроводи в смъртта – освен „четвъртата" съпруга.

„Четвъртата" съпруга е нашето съзнание. Когато установяваме и си признаваме, че съзнанието ни е обладано от гняв, алчност и неудовлетвореност, имаме ясен поглед върху живота си. Гневът, алчността и неудовлетвореността са карма, закон за причината и следствието. Ето защо четвъртата съпруга казва: „Ще те последвам, където и да отидеш."

От: „Стъпки по пясъка", Притчи от Изтока, изд. „Фама +", 2014 г.