Напишете дума/думи за търсене

За и против раждането на късна възраст - моралната страна на нещата

СНИМКИ: 24 часа

След смъртта на най-възрастната родилка у нас - д-р Красимира Димитрова, в социалните мрежи се появиха множество дебати относно това редно ли е да се ражда на късна възраст.

Тя стана майка на 62 години през 2010-а, зачевайки инвитро. Жената е издъхнала на 75-годишна възраст през лятото на миналата година. Смъртта й бе останала неизвестна за медиите до вчера.

Пенсионираната психиатърка се е споминала от масивен инсулт след кратък престой в болницата. За детето, което тя роди през 2010 г. - малката Мери, вече се грижи нейно приятелско семейство. В момента момичето е на 14-годишна възраст и е ученичка в русенска гимназия.

Зачеването на късна възраст предизвиква различни морални дилеми и въпроси относно етиката на решението. От една страна, тази тенденция отразява промени в обществото и премахване на стереотипите около концепцията за семейство и родителство. От друга обаче, се появяват загриженост и критики, свързани със социалните и морални последици от забавянето на родителството.

Какви са плюсовете?

1. Опит и зрялост:

Късната възраст често означава по-голям опит в живота и по-добро разбиране за себе си и света. Този опит може да бъде ценен за родителите, които могат да предоставят стабилна и зряла семейна среда.

2. Финансова сигурност:

Много хора чакат късна възраст, преди да решат да станат родители, осигурявайки си по-стабилна финансова основа. Това може да допринесе за по-доброто бъдеще на децата във финансов аспект, но могат ли парите да заменят присъствието?

3. Индивидуален избор:

Решението за зачеване на по-късна възраст е често въпрос на индивидуален избор. Способността на индивида да контролира своя живот и семейно планиране е важна ценност в съвременното общество.

Какви са минусите?

1. Здраве и енергия:

Със стареенето на организма, физическата и емоционална енергия може да бъде ограничена. Това може да повлияе на качеството на родителството и възможността за активно участие в живота на детето. Не е никак излишно да се спомене и рискът от това то да остане сирак на ранна възраст. И може би това е най-важният въпрос, по който трябва да се помисли от морална гледна точка.

2. Риск за здравето на детето:

Късното раждане може да увеличи риска от различни здравословни проблеми както при бременността, така и при самите деца. Това е достатъчен повод за загриженост и стрес за бъдещите родители.

3. Социални аспекти:


Зачеването на по-късна възраст може да създаде социални предизвикателства за децата, като например разликата във възрастта между тях и родителите. Това вероятно ще влияе на динамиката в семейството и в отношенията с околните.

Дебатът относно зачеването на късна възраст носи в себе си различни морални аспекти и предизвикателства. Важно е да се отбележи, че всеки случай е уникален, и решението за раждане на по-късна възраст често се основава на индивидуални предпочитания, ценности и възможности.

Средната възраст, на която българката се подлага на инвитро, е 35 години. По закон у нас е позволено това да се случи до 50-годишна възраст. Масово по-възрастните българки прибягват до асистирана репродукция до Украйна, Кипър и Грузия, където няма подобна регулация.

Независимо от гледната точка, откритият и уважителен разговор в обществото ни е ключов фактор за разбиране и справяне с моралните дилеми, свързани с този въпрос.

  • Ключови думи:
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ