На Трифон Зарезан се прави “магия за челяд”

Трифон Зарезан е един от най-старите и почитани празници от млади и стари.

С древни езически корени, празникът има свой първообраз още в тракийските обичаи и в пролетните Дионисиеви тържества, свързани със смяната на сезоните и обредите за плодородие.

Смята се, че Св. Трифон е вероятен приемник на тракийския бог на плодородието и виното Сабазий/ Дионис и олицетворява вечно младата и прераждаща се природа.

На Трифоновден празнуват лозарите, градинарите, кръчмарите и соколарите, както и хората, които носят имената Трифон, Трифона, Тричко, Рачо, Радка, Лозан, Гроздан.
Основният обред е ритуалното зарязване, загробване на лозята. Рязането на лозята е изключително мъжка дейност в традиционната култура и в някои региони има забрана за жените да пристъпват територията на лозята на този ден, „защото не е женска работа и за да ражда лозето"(с. Рила, Дупнишко). Мъжете с обреден хляб, храна и бъклица с вино отиват на лозето, придружени от музиканти с кавали и гайди.

Обърнат на изток (за да получи благослова на слънцето), всеки стопанин се прекръства три пъти и отрязва с косера няколко пръчки от три корена и ги поръсва с пепел, запазена от Бъдни вечер; полива отрязаното място с вино и светена вода и благославя: "Колкото капки вино, толкоз коли грозде". С отрязаните клонки мъжете украсяват калпаците си, бъклиците с вино и отнасят за иконите в къщи, вярвайки, че така жизнеността и плодовитостта на лозата се прехвърля и върху хората.
Традицията повелява да се избере „Цар на лозята" – „Трифон", който трябва да е добър стопанин, имотен и уважаван, с много лозя и да е „късметлия", за да бъде такава и годината – богата и плодородна. Начело с него мъжката дружина прави ритуално шествие, като обикаля домовете и се черпи с „червено вино от бяло котле

", а празникът завършва в дома на „царя".

Празничната трапеза включва обреден хляб, украсен с лозови листа или грозд, тутманик, пиле или кокошка, пълнени с ориз или булгур и вино. Според народното поверие колкото повече вино се изпие и пролее на празника, толкова по-голям ще е добивът през новия сезон.
В различни краища на страната Трифоновден е наричан още Трифон Зарезой, Трифун Чипия, Трихун, Зарезановден, Трифун пияница.

Вярва се, че ако на първи февруари вали сняг „на парцали", то пролетта ще е дъждовна, а кошерите ще са пълни с мед; ако има силен порой, вино ще напълни бъчвите; ако сутринта е слънчева и ясна и годината ще е плодородна.
Трифон Зарезан е първият от „Трифунците" - цикъл от 3 последователни дни (първите три дни от Малък Сечко): 1 февруари -Трифоновден; 2 февруари – Сретение господне, на 3 февруари – Свети Симеон, известни и като Вълчи празници. В Белоградчишко 2-я и 3-я ден от Трифунците се наричат Разтурняк и Кривулан,(така се казвали двата най-страшни вълка в глутницата). Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. В Странджа Трифонците или Лихите дни се празнуват като Мишкини празници, а в Софийско и Пернишко – на Трифоновден почитат къртиците. В Източни Родопи 1-ви и 2-ри февруари се наричат Сечко-Дечко и са дни за предпазване от зайци.
Според народът "Какъвто човек първо срещнеш на улицата на Трифоновден, такъв ще ти е късметът през годината"; "Ако на Втория Трифонец вземеш пари, цяла година ще вземаш, ако дадеш – все ще даваш".
Св. Трифон е познат и в други балкански и славянски държави: в Молдова има легенда за Св. Трифон и Св. Богородица, в Сърбия четат молитва на светеца против насекоми по ниви и лозя; в Румъния празникът се нарича „Трифон на червеите и гущерите"; а гърците (в Епир) в деня на св. Трифон правят колачета, които търкалят по лозята и градините с думите: „Трифоне, плодородниче, ела в лозето ми и в нивата ми, да ядем и да пием".

А чували ли сте за обичая „трифоносване"?

Това е магическо-обредна практика за осигуряване на плодородие, плодовитост и изобилие, изпълнявана на Трифоновден в Родопите, която се прилага към добитък, безплодни овошни дръвчета, ниви, бездетни жени, дори и към кесиите на мъжете! В Смолянско сутрин стопанката удря с брадва върху стълб, сакаш е добитък и вика „Чуеш ли ме, Трифоне?", а един от домашните отговаря: "Не чуем те от масло и сирене", т. е животните ще дадат много мляко и масло през годината.
Подобно е и „трифоносването" на дървета, които не раждат. 7-8 годишно дете замахва с брадва и заплашва фиданката:„Раждаш ли щиш, или ща та присякам?", а майка му го спира: "Ни мой я хала, ще да роди лятоска, я знаям".

Пак в Родопите на Трифоновден се прави и магия за челяд: обредът насичане на бездетен мъж, за да му се родят деца. Мъжът вика бръснар, който докато го бръсне, го порязва на три места по шията. Нераждащите жени пък "трифоносвали" с мотовилка и вярвали, че всички действия и наричания трябва да се сторят три пъти, за да имат успех.
И нека завършим с „творящото слово" на народните наричания на Трифоновден - лозарските благословии:

"Както тече мъзгата по лозите, тъй да тече виното по бъчвите!";
"Хайде да бъде честито и берекетлия! На всяка лоза по шиник, а от всеки пън по чебър!";
„Да е честито, да е благословено! Пъшките (гроздовете) да станат колкото „бабите!";
„Хайде да е берекет, да прелива през прагове! - Амин!"

Източници: "Български светци и празници"- Л. Старева; „Българска митология" – енцикл. речник, съст. А Стойнев; „Традиции и празници на Българите"- проф. Д.и.н. Р. Попов; Уикипедия;

СНИМКИ: Image by Freepik