В тийнейджърските години натискът може да идва от редица източници – както от самото дете, така и от родители, учители, връстници и средата, в която живее.
Натискът може да приеме много форми, които предизвикват децата и към които те трябва да реагират и често да се адаптират. Независимо дали става въпрос за събития с трайни последици като развод на родителите им, или просто незначителна кавга като загуба на домашното, тези промени или стрес са част от ежедневието на децата.
Малчуганите приветстват някои събития и са в състояние да се адаптират към тях с относителна лекота. Те възприемат други събития като заплахи за тях или за ежедневието на семейството, както и за общото чувство за благополучие и тези стресове са по-обезпокоителни. Повечето стрес, с който се сблъскват децата, не е нито желан, нито сериозно вреден, а по-скоро част от изпълнението на задачите свързани с детството и опознаването на себе си.
Младежите може също да се притесняват от създаване на приятелства, успех в училище, съревнование и/или натиск от връстници или преодоляване на физическо увреждане. Каквато и да е формата му, ако стресът е твърде интензивен или дълготраен, понякога може да се отрази на децата. Изглежда, че различни групи стресови събития предразполагат децата към болести. Основни събития, особено тези, които завинаги променят семейството на детето, като смъртта на родител, могат да имат трайни последици за психологическото здраве и благосъстояние на децата. Незначителните ежедневни стресове също могат да имат последствия. Те могат да допринесат за загуба на сън или апетит. Децата могат да станат ядосани или раздразнителни или оценките им в училище да се понижат. Поведението им и желанието им за сътрудничество, може да се променят.
Как различните деца се справят със стреса?
Темпераментите на децата варират и по този начин те са доста различни в способността си да се справят със стреса и ежедневните неприятности. Някои са спокойни по природа и се приспособяват лесно към събитията и новите ситуации. Други лесно губят равновесие поради промени в живота им. Всички деца подобряватспособността си да се справят със стреса, ако преди това са успели да се справят с предизвикателствата и ако чувстват, че имат способността, както и емоционалната подкрепа на семейството и приятелите си. Децата, които имат ясно чувство за лична компетентност и които се чувстват обичани и подкрепяни, обикновено се справят добре.
Със сигурност възрастта и развитието на детето ще помогнат да се определи колко стресираща може да бъде дадена ситуация. Смяната на учители в средата на годината може да бъде голямо събитие за дете в първи клас и просто досада за шестокласник. Да бъдеш нисък може да е незначителен проблем за 5- или 6-годишно момче, но източник на ежедневно смущение за тийнейджър. Начинът, по който детето възприема и реагира на стреса, зависи отчасти от развитието, отчасти от опита и отчасти от индивидуалния темперамент на детето.
По ирония на съдбата много родители вярват, че децата им в училищна възраст не изпитват стрес и са някак имунизирани срещу него. В края на краищата те са задоволили всички основни нужди на децата си, а може би дори имат и стая пълна с неща, приятели, с които да ги споделят, много време за игра и пълен график с извънкласни дейности.
И все пак децата са много чувствителни към промените около тях, особено към чувствата и реакциите на родителите си, дори ако тези чувства не се предават директно с думи. Ако родителят загуби работа, децата ще трябва да се адаптират към финансовата криза на семейството си; те трябва да се справят не само с очевидните бюджетни промени в семейството, но и с промените в емоционалното състояние на родителите си. Децата може да се наложи да се справят с побойник на детската площадка, преместване в нов квартал, сериозно заболяване на родител или разочарование от не добро спортно представяне. Те може да чувстват постояненнатиск да се обличат по „правилния" начин или да постигат високи оценки, които могат да им осигурят път към „правилното" училище.
Стресът и днешното дете в тийнейджърски години.
Някои психолози вярват, че днешните младежи от години всъщност са изправени пред повече стрес, отколкото са били децата от предишните поколения, и имат по-малко социална подкрепа. Промяната в семейната структура от големите, подкрепящи, разширени семейства (включващи не само двамата родители, а лели, чичовци, баби и дядовци) от предишни поколения, до настоящата висока честота на разведени семейства, семейства с един родител и доведени семейства, драстично промени опита на детството. Милиони младежи трябва да се приспособят към такива промени.
Дори в непокътнати и стабилни семейства нарастващият брой домакинства с двама работещи родители често принуждава децата да прекарват повече време в програми след училище или сами вкъщи. За някои деца тази загуба на време с родителите им е доста стресираща. Така също към тях се прибавя отговорността за грижата за себе си и семейния дом, а понякога и надзор на по-малък брат или сестра след училище. Много деца и техните семейства са стресирани от многобройните дейности, които запълват „свободното време" на децата.
Днешните деца също се отглеждат в епоха, в която са изложени на насилие и натиск от страна на връстници, висока сексуална активност и употреба на наркотици и са предупредени да бъдат предпазливи за отвличане, сексуално насилие и други престъпления. Това усещане, че живеят в опасен свят, е постоянен източник на стрес за някои деца. Накратко, днешните младежи редовно се сблъскват с предизвикателства пред своите умения за справяне и често се очаква да растат твърде бързо.
Добър и лош стрес.
Не всеки стрес е лош. Умереният натиск, наложен от учител или треньор, например, може да мотивира детето да поддържа оценките си в училище или да участва по-пълноценно в спортни дейности. Успешното управление на стресови ситуации или събития подобрява способността на детето да се справя в бъдеще.
Когато стресът е непрекъснат или особено интензивен, това оказва негативно влияние както върху психиката, така и върху тялото. Внезапни стресови събития ще ускорят дишането и сърдечния ритъм на вашето дете, ще свият кръвоносните му съдове, ще повишат кръвното налягане и мускулното напрежение и може би ще предизвикат стомашно разстройство и главоболие. Трябва да имате предвид, че кагато стресът продължава дълго време, това може да направи детето ви по-податливо на болести и умора, кошмари или скърцане със зъби, да изпитва безсъние, депресия и затруднения в училище.
Коментари (0)
Вашият коментар