Джилиан е 7-годишно момиченце, което всички в училище смятали за изгубена кауза.
Не можела да стои мирно в училище. Ставала, разхождала се, мислите й блуждаели и просто не внимавала в час.
Учителите й се тревожели за нея, наказвали я, мъмрели я, поощрявали я в малкото случаи, в които внимавала. Но нищо не се променило. Тя просто "била безнадеждна".
В къщи нещата също никак не били розови. Един ден майката на Джилиан получила обаждане да се яви в училище. Изглеждало, че има да й съобщят много лоши новини. Учителите говорели за някаква болест, нарушение, възможни увреждания. Може би имала нужда от медикаменти, както и от това да учи в специално помощно училище за деца като нея.
Родителите на Джилиан я завели на преглед, страхувайки се от това какво още има да чуят за своята дъщеря. Момиченцето не било на себе си от притеснение. Седнало на ръцете си, в опит да не мърда и да не привлича вниманието към своите "странности".
Тя не смятала, че нещо й има, но изглежда всички останали, дори родителите й - смятали така. След като майката и специалистът приключили разговора, мъжът й казал "Сега ще те оставим за малко, но ти не се тревожи. Просто трябва да обсъдим нещо насаме". Преди да излязат, той пуснал старото радио.
Когато момиченцето останало само в стаята, то станало и започнало да следва ритъма на музиката. Ръцете, краката и сякаш цялото му същество - танцували. Специалистът се усмихнал, а майката го погледнала объркано. Той казал:
- Виждате ли? Джилиан не е болна. Тя просто е танцьорка. Запишете я в танцово училище.
Когато Джилиан посетила първия си урок, тя се върнала вкъщи с огромна усмивка и облекчение:
"Не мога да опиша колко прекрасно беше! Влязох в стаята и там имаше хора, точно като мен! Никой не можеше да стои спокойно на едно място!". През 1981 г., Джилиан отворила своя собствена танцова академия.
Това е историята на Джилиан Лин - известна хореографка, актриса, режисьор и танцов експериментатор. През своята шеметна кариера тя работи по спектакли, опери, балети, мюзикъли, включително и легендарният мюзикъл "Котки" и "Фантомът от операта". От "безнадеждното момиченце" и "изгубена кауза", тя се превръща във вдъхновение за много хора в сферата на танцовото изкуство.
Нека не погубваме децата си, опитвайки се да ги "натъпчем" в общите калъпи и норми. Зад всяко различно дете може би се крие истински талант и човек с различно, креативно и нестандартно мислене, което би могло да промени света. Красотата се крие в многообразието.
Откъс от книгата "Призвание" на сър Кен Робинсон
Коментари (0)
Вашият коментар