За пръв път Международният ден на жената се чества през 1911 г. в Германия, Австрия, Швейцария и Дания, а през 1913 г. - във Франция и Русия.
В България 8 март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг през 1911 г., а през 1915 г. е първото публично честване. Като общобългарски празник започва да се празнува след 9 септември 1944 г.
Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените.
След 1960 г. честването взема широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти. За децата този ден е празник на мама.
Международният ден на жената има влияние върху културата и социалния живот в много страни по света. След Втората световна война в Западните страни празникът има променлива популярност през годините.
Най-силното му възраждане е през 60-те години като отглас на феминистките движения за правата на жените.
Особено място му е отделено в Източния блок и Съветския съюз, където 8 март е служил на целите на комунистическата пропаганда. След падането на комунистическите режими празникът често се отрича, забравя се политическия му смисъл и все по-често се празнува като или ден на майката, или като повод мъжете да изразят симпатия, нежни чувства или любов към жените около тях.
Денят е официален празник в Албания, Армения, Азърбайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, Камерун, Казахстан, Китай, Киргизстан, Куба, Република Македония, Молдова, Монголия, Полша, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, Узбекистан, Черна гора и Виетнам и се отбелязва от мъжете като подаряват цветя на жените около тях — майки, съпруги, приятелки, жени-колеги. В някои страни се празнува като еквивалент на Деня на майката, където децата правят малки подаръци на майките и бабите си.
СНИМКИ: Image by prostooleh on Freepik
Image by freepic.diller on Freepik
Коментари (0)
Вашият коментар