Здравословното самочувствие представлява нашата „броня" срещу предизвикателствата на света. Колкото и да е важна увереността за нас самите, не трябва да забравяме, че за децата това е един много значителен старт в живота.
Децата, които знаят своите силни и слаби страни, живеят уверено и хармонично със себе си. Справят се по-добре със проблемните ситуации и конфликтите, тъй като са наясно със възможностите си и показват сигурност. Тези деца са реалистично и оптимистично настроени.
За разлика от тях, обаче, децата с ниско самочувствие могат да изпитват различни отрицателни емоции. Насаждането на негативни мисли в съзнанието на едно дете, може да предизвика фрустрация, завишена тревожност, страх от провал и безпокойство. За тях е трудно да намерят решение, да направят избор и да се справят с конфликт. Ако критикуваме детето си често, или то самото го прави, то това може да доведе до пасивност, отчуждаване или депресия. Изправени пред ново предизвикателство, детската реакция може да бъде „Не мога" , „Няма да успея" и пр.
Самочувствието започва да се развива от най-ранна детска възраст и тази тенденция продължава през целия ни живот. Всъщност то представлява състояние, в което се чувстваме обичани и закриляни. Например, дете, което е щастливо със свое постижение, но не се чувства подкрепено и обичано, може да изпита чувство за малоценност.
Моделите на самочувствие започват много рано в живота. След като хората достигнем зряла възраст става много по-трудно да променим основни черти от характера ни и представата за самите себе си. Затова е разумно да помислим за развитието на самооценката още по време на детството.
Концепцията за успех винаги е усилия и постоянство. Когато ни е трудно и паднем, винаги имаме нужда от наш близък, който да ни помогне, да ни вдъхне увереност и кураж. Именно заради това, включването на родителите е от ключово значение, за да помогнем на децата да формират здравословно, обективно самовъзприемане.
Родителите и настойниците могат да развият здравословното самочувствие, като демонстрират насърчаване в много области. Добре е да избягваме фокусирането върху една единствена област, например „отличен успех на теста по правопис". Така детето би приело, че то е толкова ценено, колкото е изкарало на теста.
Децата с ниска самооценка за себе си, често отбягват или не искат да опитват нови неща. Тях постоянно ги спират фрази, като: „Аз съм глупав", „Аз никога няма да се науча как се прави това", „Какъв е смисълът, така или иначе никой не го е грижа за мен". Често изпитват фрустрация, отказват се лесно, склонни са да бъдат прекалено критични и лесно се разочароват от себе си. Те гледат на временните неуспехи като на постоянни.
Децата с обективна и висока самооценка за себе си, са склонни да се наслаждават на взаимоотношенията с другите. Те се чувстват удобно в обществото, нямат проблеми с общуването, изпитват удоволствие, както от групови дейности, така и от самостоятелни занимания. Когато се изправят пред предизвикателства те бързо намират решение. Чувстват се уверени, защото познават и силните, и слабите си страни. При тях преобладава усещането за оптимизъм.
Бъдете внимателни в това, което казвате. Децата са чувствителни спрямо думите и действията на родителите им. Не забравяйте да похвалите детето си, не само за резултата от свършената работа, но и за положените усилия. Например, ако детето Ви не спечели футболната игра, избягвайте да казвате: „Е, следващия път ще работиш по-усилено." Вместо това, опитайте с „Загубата е нещо съвсем нормално, аз съм горд/а от усилията, които вложи в играта."
Бъдете положителен пример за подражание. Децата възприемат възрастните като огледала. Не забравяйте, че малчуганите винаги бързат да пораснат и от ранна детска възраст започват да копират държанието и поведението на по-големите от тях. Затова, ако сте прекалено сурови към себе си, песимистично настроени или нямате обективно мнение за самите вас, то е напълно възможно детето да развие същото поведение.
Бъдете обективни. Детето на всеки родител е перфектно и най-доброто за самия него. И това е нормално. Но подобна илюзорна представа може сериозно да навреди на самооценката му докато то израства. Наша отговорност и задължение, като родители е да подкрепяме детето си и да го обичаме с неговите плюсове и минуси. Въпреки това, обаче, не бива да си „затваряме" очите, когато виждаме, че то „лети в облаците". Често срещан проблем е не само подценяването, но и надценяването. Когато видим, че детето ни преувеличава способностите си, би следвало да се намесим с обективно мнение относно създалата се ситуация.
Насърчавайте конструктивни преживявания. Дейностите, които насърчават сътрудничеството, а не конкуренцията са особено полезни за развитието на самооценката.
Потърсете професионална помощ. Ако мислите, че детето ви има сериозен проблем със самооценката, винаги можете да се обърнете към професионалист. Детско-юношески терапевти и консултанти могат да помогнат значително за идентифицирането на стратегии, с помощта, на които да се справите заедно с проблема. Терапията помага на децата да научат повече за себе си, за възможностите си и да видят света около тях по-реалистично.
Поемането на отговорността и гордостта от това кой сте, е сигурен знак за здравословна самооценка и е един от най-големите подаръци, който един родител може да подари на детето си!
СНИМКА: Image by senivpetro on Freepik
Коментари (0)
Вашият коментар