Много често един от най-добрите и в същото време забавен метод на обучение е играта.
Децата дават свобода на емоциите си, учат се да слушат, развиват социални и езиково-говорни умения.
Играейки децата развиват своето въображение и сюжетно-ролевата игра. Стимулират логическото и пространственото мислене. Развиват фината моторика и сетивните възприятия. Обогатява се активния и пасивния речников запас.
Една от първите асоциации, която се поражда, когато чуем думите „детство" и „дете", е играта. Психолозите и педагозите вярват, че играта не е просто развлечение, а е дейност, изключително важна за развитието. Съобразно спецификата си всяка от разновидностите на играта (сюжетно-ролева, драматизация, конструктивна, игра с правила) допринася с нещо уникално.
Играта е съществена за физическото развитие. Подвижните игри, които изискват активни движения (бягане, скачане, катерене), съдействат за развитие на мускулатурата, координацията на движенията и физическите качества (ловкост, бързина, сила, издръжливост), стимулират кръвообращението и допринасят за попълноценна обмяна на веществата. Голяма част от настолните и конструктивни игри също имат принос към двигателното развитие най-вече по отношение на фината моторика. Към това се добавя и фактът, че децата изпитват огромна потребност от движения и игрите спонтанно я удовлетворяват. Същевременно игрите са неизчерпаем източник на радост и удоволствие, с което способстват за утвърждаване на оптимистична нагласа в живота и формиране на жизнерадостен характер.
Играта съдейства за развитие на мотивационно-потребностната сфера — ситуативните мотиви се подчиняват на по-обобщени, формират се нови, по-висши мотиви на дейност.
Играта е от важно значение и за емоционалното развитие. В нея детето се учи да регулира емоциите си. Независимо от това, че играта е построена от въображението, чувствата в нея са истински. Играейки, детето натрупва опит за справяне с негативните емоции и преодоляване на препятствия.
Играта съдейства за моралното развитие. Съвместната дейност изисква от участниците да приспособят своето поведение един към друг, което определя решаващото значение на играта за развитие и на социалните умения.
В играта се развива самооценката, детето научава много за себе си.
В играта се развиват въображението, символната функция, творческите способности.
Посредством играта детето опознава човешките предмети, дейности, отношения и норми на поведение. Боравейки с копия на предмети от обкръжението детето научава функциите им и се ориентира в начините за действие с тях.
Играта дава възможност на детето, забавлявайки се да учи и да помни наученото дълго време.
По време на игра децата запомнят бързо, лесно и неусетно. Играта увлича интереса към обучението.
Източник: Велева А. (2013), "Педагогика на играта" - Русе;
СНИМКА: Photo by Giu Vicente on Unsplash
Коментари (0)
Вашият коментар