Никой не се ражда лош или добър. Децата са трудни, защото ние не се вслушваме в това, което ни казват.
Противно на общоприетото убеждение, не вроденият темперамент е причината, поради която някои деца стават нещастни и започват да проявяват проблемно поведение. Нашият голям и разнообразен клиничен опит ни доведе до убеждението, че децата стават нещастни, защото се научават да желаят да се чувстват нещастни. А това се случва, когато редовно им е било създавано подобно усещане или когато на това тяхно усещане не е откликвано с разбиране и грижовност.
Както вече казахме, всички бебета още от първия миг посрещат родителите си с оптимизъм по отношение на настоящите и бъдещите им взаимоотношения. Всяко бебе е дълбоко убедено, че неговите родители умеят съвършено да се грижат за него и са му изцяло предани. То притежава вродена увереност, че всичко, което му се случва, е за негово добро, защото е причинено или одобрено от неговите обожаеми родители.
В резултат на това, когато поради една или друга причина родителите са постоянно или редовно неспособни да удовлетворяват нуждите на развитието на своето дете, бебето отреагира, като си изгражда убеждението, че тези негови чувства и изживявания на нещастие или на отчуждение са породени със съгласието или поради намерението на неговите родители.
От любов към своите родители и водено от желанието да се грижи за себе си точно по същия начин както тези най-любими за него хора го правят, такова дете неволно развива у себе си желание да търси и да си самопричинява точно същите нещастни изживявания, каквито е убедено, че родителите му смятат за най-добри за него. Такива деца са убедени, че ще постигнат щастие, пресъздавайки чувствата, породени от присъствието или отсъствието на родителите си. Тази заучена, но неосъзната необходимост от изживяване на нещастие обяснява защо толкова много деца (а и възрастни също) реагират на успеха с изпадане в депресия или със само- разрушителни постъпки.
Деца, придобили нужда да се чувстват нещастни, могат да развият такива симптоми като чести изблици на неконтролируем гняв, депресия, трудно съсредоточаване на вниманието, ниско самочувствие и проблеми с наркотични вещества и алкохол.
Добрата новина е, че никога не е късно да бъде помогнато на нещастните и трудни деца. Напътствията на мъдрата обич дават възможност на родителите да помогнат на своите деца да постигнат положителни и трайни промени.
Като се научат как да откликват съзидателно на вроденото трайно желание на своите деца за взаимоотношения, изпълнени с обич, всички родители могат да постигнат значителни и градивни промени в собствените си родителски изяви, а по този начин и да облекчат нещастието, изживявано от техните проблемни деца, независимо от възрастта им.
Когато вижда бебета или дечица, едва ли някой си въобразява, че те са в състояние дпрекарват цял ден край поточна линия или пред компютър. При все това обаче и родители, и специалисти често предполагат, че емоционалните и социалните реакции на малките деца трябва да бъдат като тези на възрастните хора.
Но когато децата постоянно бъдат принуждавани да се държат и да откликват като големи, това им създава вътрешно напрежение, излага на риск тяхното емоционално развитие и те развиват усещане за душевно нещастие. Настоятелно подчертаваме, че не бива да се очаква от бебетата и децата да имат моралните устои и себеконтрола на възрастните.
Децата ще развият необходимата способност за съпричастие и грижовност (т.е. да бъдат добри граждани на обществото) единствено, ако им бъде предоставен простор, време и възможност да направят своя свободен избор да станат като онези хора, които обичат и от които се възхищават.
Източник: Мъдрата обич – Марта Пийпър, Уилям Пийпър / Издателство: Сиела, ciela.bg
СНИМКА: Image by freepik
Коментари (0)
Вашият коментар