Един от най-добрите начини да заздравим семейните връзки и същевременно да проповядваме здрави морални принципи е да четем на – или с – децата си.
Никой не знае със сигурност кой е бил първият родител, започнал да приспива децата си с приказки.
Може би е била отчаяна майка, която не е успяла да успокои детето си преди сън, затова из-вадила книжка с приказки, за до го усмири. Знаем само, че тази практика е започнала преди стотици години и че е имала огромен ефект както върху детето, така и върху родителя. Тя е използвана много преди да съществуват днешните детски психолози, въпреки че е първото нещо, което от години препоръчват на родителя. Колкото по-рано, толкова по-добре, съветват те.
Преди няколко години бе направена анкета сред хора, известни с постиженията си и с комуналния си дух. Един от въпросите беше: „Кое събитие от детството е имало най-силно въздействие върху нас?" Имаше най-различни отговори, свързани с дейностите около отглеждането на едно дете, но най-често срещаният определено беше: „Родителите ми ми четяха вечер преди заспиване."
Ползата от това просто действие – да четеш книжка на едно дете – ако то се извършва редовно, е неизмерима. Сега, когато това е било основно проучено, най-важните резултати са вече установени и документирани.
То свързва детето и родителя както физически, така и емоционално.
Родителят обикновено е на детското легло и физическият контакт буди у детето чувство за топлина и безопасност. Споделените истории обикновено водят до въпроси и коментари от страна на детето, което, от своя страна, се превръща в смислен разговор и емоционална близост.
То въвежда детето в голямата литература и силно въздействащи истории с морална поука.
Традицията е родителите, които четат на децата си, да избират класически приказки, добре на-писани и съдържащи послание, което фокусира върху положителните черти на характера. Това възпитава у детето уважение към тях и увеличава вероятността той или тя да бъдат повлияни от тях през някой по-късен етап от живота. Има огромно разнообразие и избор на детски вечерни четива. Библиотеките и книжарниците предлагат редица ценни сборници с приказки.
Това захранва у детето любов към четенето.
Изследванията показват, че деца, на които е четено, много по-често си създават навика да четат за удоволствие или за събиране на информация вече като възрастни. То също е прекрасен антидот за някои от не-толкова-здравословни материали, с които медиите засипват децата. Тези деца не само стават подобри читатели, но и развиват по-силно въображение. Превръщат се и в по-информирани граждани.
То води до успехи в училище.
След като изследва най-задълбочено проблема, Националната комисия по четене заключи, че „единственият и най-важен принос, който родителите могат да имат за успеха на детето им в училище, е да им четат на глас". Във времена, когато нацията изисква образователна отчетност и високи резултати на тестовете, родителите имат възможност да предложат неоценима помощ.
Има още няколко преимущества на това да четем на глас на децата си. Сред тях са придобиване на знания, нескъпо забавление, смислен разговор, морални поуки и по-добри умения по писане. Откъдето и да го погледнем, все е ситуация, от която всички ще печелят.
Откъс от: „Златните думи", Хал Ърбън, ИК „Кръгозор", 2005 г.
СНИМКА: Image by freepik
Коментари (0)
Вашият коментар