Семейството играе ключова роля във формирането на личността. То е основен източник на ценности, които определят бъдещата ни идентичност и връзката ни със света.
Обикновено, в семейната среда се научаваме да осъзнаваме кои сме и какво искаме. Тук се изгражда нашето отношение към реалността и към хората около нас.
Независимо дали семейството ни е съставено от един родител или е приемно, хората, които ни заобикалят в първите години, оставят траен отпечатък върху нашата душа. Те установяват основните ценности, които никой друг не може да ни предаде по същия начин.
Любов към живота – тя трябва да е вечна
Във всеки от нас съществуват две тенденции: едната към живота, а другата към смъртта. Животът и смъртта не са само биологични състояния. Животът е свързан с движение, промяна и растеж, докато смъртта представлява пасивност и застой. В ранна детска възраст се определя посоката на нашите мисли и действия. Въпросът е коя тенденция ще изберем и как ще "летим" през живота. Ако имаме късмет да растем в семейство, където преобладава стремежът към живот, вероятно ще възприемем същата нагласа. Това не зависи толкова от думите или уроците, а се предава чрез любовта. Така ще избираме живота и всичко свързано с него: мечти, търсене, наслада. Това обаче не означава, че човек, който расте в по-неблагоприятни условия, не може да развие любов към живота. Също така не означава, че ако изберем любовта, никога няма да бъдем подвластни на пасивност и застой. Но отглеждането в семейство с позитивна нагласа към живота е голямо предимство.
Уважение
Когато говорим за авторитет, нямаме предвид строги команди или заповеди за незабавно изпълнение. Става дума за истинските авторитети: хора или институции, които са източници на законна и разумна власт, заслужаващи уважение.
Това уважение не означава сляпо подчинение, а признаване на по-високия йерархичен статус поради възраст, опит или знания. Уважението към авторитета е една от ценностите, които се възприемат в семейството. Родителите могат да предадат този модел на отношение към властите. Ако научим децата на разумна дисциплина и насадим правилните ценности, те ще разберат важността на уважението към опита на другите.
Контрол на емоциите
Родителите са учители, които работят денонощно, дори когато не са физически присъстващи. Техният пример не се състои само в думи или команди. Децата основно възприемат и имитират поведението, което виждат около себе си. Децата имат много хаос в главите си, защото тепърва започват да разбират емоциите си и нямат значителен контрол над тях. Ако в моментите на емоционален хаос детето усеща подкрепата и спокойствието на възрастните, то се научава да регулира и ограничава неконтролираните си реакции. С времето този модел на поведение става доминиращ.
СНИМКИ: Image by Julia Sezemova from Pixabay
Коментари (0)
Вашият коментар