Ян Амос Коменски (1592 – 1670 г.) е чешки философ, религиозен деец и общественик, считан за основоположник на съвременната педагогика.
Той живее през периода на Тридесетгодишната война, последната от поредицата религиозни войни срещу протестантството. Войната започва през 1618 г. в Чехия, която по това време е владение на австрийските Хабсбурги.
Протестантските благородници се надигат срещу католическия крал Фердинанд, детронират го и поставят на престола Фридрих V. По-късно Фридрих V губи короната и в страната започват репресии. Войната обхваща почти цяла Европа и завършва с поражението на Хабсбургите.
Ян Коменски произхожда от чешко религиозно семейство, принадлежащо към протестантската общност Чешки братя. Образованието му започва в училище на Чешките братя, след което продължава в латинско училище. След завършването му, той учи в Германия, в академията на Херборн и в университета на Хайделберг. На 24-годишна възраст става пастор и заминава за Фулнек, където работи като директор на протестантското училище.
След потушаването на Чешкото въстание през 1621 г., той е принуден да се укрива в различни селища в Чехия и Моравия. Подгонен от католиците, емигрира в Лешно, Полша, където работи в гимназия и се посвещава на педагогическа изследователска дейност, придобивайки известност. През 1641 г. е поканен за пръв президент на Харвардския университет в Англия. Година по-късно се премества в Швеция, а след това в Ухер, Германия. През 1648 г. се връща в Лешно, а две години по-късно е поканен да помогне в организирането на училища в Унгария. През 1656 г. отново се връща в Лешно, където при пожар изгарят много от неговите ценни ръкописи, което го довежда до депресия. Умира на 15 ноември 1670 г. в Амстердам, Нидерландия.
Най-известните педагогически произведения на Ян Коменски включват „Великата дидактика", „Правила за една по-лесна граматика", „Майчино училище" и „Най-нов метод на езиците". „Великата дидактика" е основното му педагогическо произведение, чрез което той се утвърждава като създател на първата цялостна система за педагогика. Написването на „Великата дидактика" е вдъхновено от прочита му на „Дидактика" на Елиа Боден.
Неговите педагогически идеи включват:
- Образование за всяко дете.
- Въвеждане на класно-урочната система.
- Включване на момичета в образователния процес.
- Образование от ранна възраст.
- Обучение от по-лесното към по-трудното.
- Създаване на учебници по всеки предмет.
- Издаване на първия илюстрован учебник.
- Идеята за учене през целия живот.
- Въвеждане на игровия принцип в ученето.
- Значението на дисциплината.
- Въвеждане на ваканции за учениците.
- Учителят трябва да научи ученика да извежда знанието сам, а не да наизустява готови истини.
Основните педагогически принципи, които прилага, са:
- Нагледност
- Природосъобразност
- Съзнателност
- Трайно овладяване на знанията
- Последователност
- Активност на ученика
- Индивидуален подход
- Удоволствие от обучението
Коменски разделя обучението на децата на няколко етапа:
- Майчино училище: до 6-годишна възраст, включва възпитание в семейството под ръководството на майката.
- Училище на роден език (основно училище): от 6 до 12 години, където детето изучава родния език, аритметика, геометрия, география, природознание, четене на Светото писание и се ориентира към занаят.
- Латинско училище (гимназия): от 12 до 18 години, където се изучават естествознание, история, география и „седемте свободни изкуства".
- Академия (университет): от 18 до 24 години, където науките се разработват всестранно.
- Училище на зрялата възраст: в него преподавател е самият живот.
Коменски смята, че истинското и правилно насочено образование трябва да започне от най-ранна възраст в семейна среда. Всичко, което бъде положено като основа през първите години, е перспективно и трайно. Ян Амос Коменски въвежда множество нови идеи за възпитанието на децата и е смятан за родоначалник на съвременната педагогика.
Коментари (0)
Вашият коментар