Теорията на Мери Ейнсуърт за привързаността между майка и дете

В изследователските среди е широко приета методиката за оценка на привързаността и на нейния тип на Мери Ейнсуърт.

При експеримента на Ейнсуърт се демонстрират осем епизода, през които се изучава поведението на детето в ситуация на раздяла с майката и нейното влияние върху поведението на бебето (детето) и способността ѝ го успокои след завръщането си.

При изследването е установено, че особено силен диагностичен конструкт се явява промяната в познавателната активност на детето при раздялата с майката. Поради тази причина е прието то да бъде оставено при непознат възрастен с нови (непознати) играчки.

Критерий за привързаността се явяват регистрираните особености в поведението на детето след напускането на майката и непосредствено при нейното завръщане. В резултат на изследването по методиката на Мери Ейнсуърт децата са били диференцирани в четири групи, съответстващи на четири типа привързаност.

Тип „А" – детето не реагира на напускащата го майка и продължава да си играе, а впоследствие не обръща внимание на нейното завръщане. Децата с подобно поведение се обозначават като „индиферентни" или „ненадеждно привързани". Този тип привързаност се нарича „ненадеждно-избягваща привързаност" и се приема за условно-патологична. Наблюдава се при около 20% от децата. След раздялата с майката, те не изпитват безпокойство от присъствието на непознат човек, но избягват общуването с него точно така, както избягват общуването с майка си.

Тип „В" – детето реагира слабо на напускащата го майка, но са привлечени силно към нея при завръщането й. Тогава те се стремят силно към физически контакт с майката и лесно се успокояват, когато са взети от нея. Този тип привързаност се нарича „надеждна привързаност" и се наблюдава при около 65% от децата.

Тип „С" – детето реагира със силно огорчение при напускането на майката. След завръщането те демонстрират силна привързаност, но практически много скоро след това се отделят от нея. Този тип привързаност се приема за патологична. Нарича се „ненадеждно-афективна", „манипулативна" или „двойствена привързаност". Среща се при около 10% от децата.

Тип „D" – след завръщането на майката детето „застива" в една поза (липсва поведенческа активност), като „отбягва" опитите на майката за близост. Нарича се „дезорганизирана неориентирана привързаност" и също е приета за патологична. Среща се при 5-10% от децата.

Освен посочените 4 типа, може да се говори също и за „симбиотичен" тип привързаност. В експеримента по методиката на Мери Ейнсуърт този тип деца не се отделят от майка си дори на стъпка. При този тип практически не е възможно отделяне на детето от майката.

Формирането на привързаност в голяма степен зависи от грижата и вниманието, които майката отделя на своето дете. Майките, които са силно привързани към новороденото са внимателни и чувствителни към потребностите на детето. В общуването с децата си те често използват средствата на емоционалната експресия. Ако възрастният добре разбира детето, то със сигурност ще се чувства комфортно, сигурно и силно ще е привързано към него.

Съществуват два варианта за подход към детето, които повишават риска от развитие на избягваща привързаност. При първия вариант майката е нетърпелива по отношение на своето дете и е нечувствителна към неговите потребности. Такава майка често не е в състояние да удържа своите отрицателни емоции по отношение на детето, което води до отделяне и отчуждаване на майката и детето. В резултат на това, майката просто престава да взима и държи детето в ръцете си, а детето на свой ред не се стреми към тесен физически контакт. Тези майки често биват егоцентрични и отхвърлящи своите деца.

При втория вариант за неправилен подход, водещ до формирането на избягваща привързаност, родителите се отличават с извънредно внимание и педантично отношение към детето. В този случай, колкото и учудващо да звучи, детето се оказва в невъзможност да понесе толкова много грижи за себе си, тъй като изцяло му е отнета възможността за избор (трудно се учи, губи самостоятелност, т.е. то също не е в състояние да удовлетворява свои потребности).

Неориентираната дезорганизирана привързаност се среща в тези случаи, при които детето се страхува от физическо наказание или е обезпокоено от страх да не бъде отхвърлено от родителите си. В резултат, детето започва да избягва общуването с родителите си. Този ефект е следствие на това, че родителите се отнасят крайно противоречиво към детето и детето не знае във всеки следващ момент какво да очаква от тях.

Майките с избягващ тип привързаност могат да бъдат характеризирани като „закрито-формални майки". Те поддържат авторитарен стил на възпитание и се стараят да налагат на детето своята система от потребности. Тези майки не възпитават, а по-скоро превъзпитават детето си. За тях е много характерно, че следват последователно инструкции и указания на външни източници – литература, съвети на роднини, на собствената си майка и пр., като с това губят сензитивността си към детето.

По психологически характеристики майките на децата с двойствена привързаност се делят на две групи: „его-ориентирани майки" и „непоследователно-противоречиви майки".

Първите се отличават с неадекватно завишена самооценка и недостатъчна самокритичност. Те са твърде противоречиви в отношението си към детето: от повишено, дори прекалено внимание към него, до пълно игнориране на неговите интереси. Вторият тип майки считат своите деца за неспособни, неумели, болни и налагат повишени грижи за тях. Същевременно тези деца изпитват дефицит на ласка и внимание поради постоянното чувство на тревога у майката и вътрешното й напрежение, водещо до непоследователно и двойствено отношение към детето.

СНИМКИ: Image by cookie_studio on Freepik

Снимка на Rotaru Florin от Pixabay